Дебат „Жертвите на нападения на етническа и религиозна основа в Близкия изток”
31 Март 2015 Новини
Открит дебат на тема „Жертвите на нападения на етническа и религиозна основа в Близкия изток” се проведе на 27 март по инициатива на Франция, която е председател на Съвета за сигурност на ООН за март 2015 г.
Заседанието на Съвета за сигурност, ръководено от министъра на външните работи на Франция Лоран Фабиус, бе открито с изказване на Генералния секретар на ООН Бан Ки-мун. Заседанието продължи с брифинги на г-н Зейд Ра‘ад Зейд ал-Хусейн, върховен комисар на ООН за правата на човека (с видео връзка от Женева), на Н.В. Луи Рафаел първи Сако, халдейски католически патриарх на Вавилон, и г-жа Виан Дакхил, депутат в парламента на Ирак.
Участие в дебата взеха представители на 70 държави и международни организации. България бе представена от постоянния представител към ООН посланик Стефан Тафров, който направи изказване от името на министъра на външните работи Даниел Митов.
Дебатът премина при подчертан интерес и като цяло постигна основните цели: повишаване на вниманието към проблема с преследванията срещу религиозни и етнически общности в Близкия изток; набелязване на конкретни мерки за закрила на многообразието от етнически и религиозни групи и т.нар. социална тъкан на региона, борба срещу безнаказаността и противодействие на тероризма.
Генералният секретар на ООН обяви създаването на Панел на мъдреците по Близкия изток с цел намиране на решение на кризата в региона. Информира също за подготвянето на План за действие на ООН за предотвратяване на насилствения екстремизъм, който се планира да бъде представен през септември 2015 г.
Министърът на външните работи на Франция отправи искане към Генералния секретар да представи пред Съвета за сигурност Харта за действие за подобряване на положението на малцинствата в Близкия изток, включваща четири основни направления: хуманитарна помощ; военни аспекти; борбата срещу безнаказаността; политически усилия. Той отправи също призив за включване на т.нар. културен геноцид към най-сериозните престъпления срещу човечеството и сезиране от Съвета за сигурност на Международния наказателен съд по извършваните в Близкия изток най-тежки престъпления, както и за осигуряване на условия за мирно съвместно съществуване на всички общности в отделните държави.
В изказването на България посланик Стефан Тафров заклейми категорично систематичното преследване на малцинствата в държави от Близкия изток, като призова към целенасочени спешни действия на международната общност за борба срещу варварските действия на Даеш и другите терористични и екстремистки групировки в региона. Той подкрепи предложението на френския външен министър за добавяне на т.нар. културен геноцид към най-сериозните престъпления срещу човечеството. Призова Съвета за сигурност да сезира Международния наказателен съд по въпроса за положението в Ирак и Сирия в контекста на разкритията на Анкетната комисия на Съвета по правата на човека, че там се извършват трите най-сериозни престъпления – геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Посланик Тафров приветства предложената от Франция инициатива за изработване от Генералния секретар на Харта за действие на ООН за запазване на културното и религиозното многообразие на Близкия изток. Той отбеляза значението на хуманитарната помощ за подобряване на положението на засегнатите от насилието в региона, като информира, че за трета поредна година България ще предостави хуманитарна помощ за Сирия.
Изказалите се държави осъдиха нападенията на етническа и религиозна основа в Близкия изток, обявиха се за запазване на историческото многообразие на региона и осигуряване на защитата на малцинствените групи, подложени на преследване от терористични групи като Даеш (т.нар. Ислямска държава). Френското предложение за изработване на Харта за действие бе подкрепено от редица делегации.
Дебатът спомогна за очертаване на тема, по която, макар и с определени нюанси във вижданията по конкретните подходи, между ДЧ на ООН може да се постигне единство. Това е особено важно в момент, когато усилията, свързани с политическите аспекти на конфликта в Сирия продължават да бъдат блокирани в Съвета за сигурност и същевременно се наблюдава известен застой по хуманитарното направление в сравнение с постигнатия, макар и малък, напредък през 2014 г. след приемането от Съвета за сигурност на резолюциите за хуманитарния достъп в Сирия.”