Новата книга на политолога Иван Кръстев "After Europe" бе представена на трети октомври в Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон. Инициатор бе Хедър Конли, вицепрезидент на CSIS и бивш заместник-помощник държавен секретар на САЩ.

В началото на дискусията тя цитира вестник „The New York Times“, който определя книгата като „кратка и мощна“.

В кратко изложение Иван Кръстев сподели пред аудиторията, че първоначалното работно заглавие на книгата е било „Perhaps Europe”. В хода на дискусията направи интересни коментари относно силата и слабостта на ЕС. Изтъкна миграционната криза като особено критичен фактор за бъдещето на ЕС и като една от основните предпоставки за началото на дезинтеграцията на Европа. Допълни, че подобни опасения са съществували и по време на световната финансова криза от 2007 - 2008 г. Посочи, че тези опасения сред европейските държави може да стимулират правителствата да направят нещо наистина значимо и да се спре тенденцията на дезинтеграция.

Авторът изтъкна, че в книгата се е опитал да даде отговор на въпроса как бежанската криза променя европейските общества и защо гражданите на Европа изпитват толкова силна неприязън и недоверие към меритократичните елити. Посочи, че за да разбереш какво става в Европа, трябва да си живял при комунизма. Отбеляза, че източноевропейците са преживели подобна психологическа травма от рязката промяна на статуквото в края на 80-те, докато западноевропейските общества не са подготвени за това. Убеден е, че европейският модел, възникнал след 1989 г., се е разклатил необратимо.

Според него все повече хора възприемат политическата промяна като смяна на страната, в която живеят, а не като смяна на нейното правителство. Обърна внимание, че след демократичните революции държавите от бившия съветски блок са преживели демографски контрареволюции: гражданите им се изселват. Посочи като пример България, където близо два млн. души са напуснали страната, и спомена, че според някои статистически прогнози се очаква след около 25 г. 75 % от българското население да е напуснало границите на държавата. Зададе и следния риторичен въпрос: След сто години дали все още някой ще говори български език? Подчерта, че самият той няма отговор.

Иван Кръстев е на мнение, че миграционната криза косвено провокира и напрежение между Източна и Западна Европа. За пример посочи противоречивите сигнали и послания, които Германия прави по време на финансовата криза („don’t break the rules“) и по време на взимането на решение за приемане на бежанските потоци в Европа  („break the rules“). Според автора това несъмнено променя динамиката на усещането за сигурност сред страните от ЕС и автоматично следва въпросът „Какво още Германия може да наложи на ЕС, без да се консултира с останалите държави?“.

Подчерта, че опасността от дезинтеграция и дестабилизация на ЕС не би следвало да се свързва единствено с бежанската криза и Брекзит,  а най-вече със започналата серия на „самоубийствени“ мини-референдуми в някои от европейските държави. Референдумите са олицетворение на усещането, че „нещо не работи както трябва“ в ЕС, че няма синхрон и единство във взимането на решения и от тази гледна точка е по-добре въпросите да се решават посредством референдуми и „да не подлежат на ревизия“ от Брюксел. 

В края на представянето на книгата се стигна до заключение, че тя провокира множество въпроси, чийто отговори може би ще намерим в не много далечното бъдеще.

На събитието присъства посланик Тихомир Стойчев, както и други представители на посолството.