Свободна Европа: Какво прави в момента България, за да увеличи максимално шансовете си, всички членове на Европейския съюз да кажат „да“ за присъединяването към Шенген през декември, какви конкретни дипломатически стъпки предприема България?

Радко Влайков: Ще започна с това, че работим върху това над 11 години. Ние, България, но и Румъния, защото изпълнихме техническите критерии от 2011 г. и през този период направихме много. През последните месеци темата отново стана актуална и ние сме много доволни, че фактът, че сме готови да влезем в Шенген, беше потвърден от Европейския парламент, от Европейската комисия и, надяваме се, в Съвета на Европейския съюз [8-ми - 9 -ти декември].

Ще припомня резолюцията на Европейския парламент от 18 октомври, която беше гласувана с мнозинство и призовава Съвета да предприеме всички необходими стъпки за приемане на решенията до края на тази година. Това е може би най-важният въпрос: като цяло имаме подкрепа за Румъния, за България, за Хърватия, но има значение кога ще се присъединим.

През следващите месеци ще работим много усилено и ще анализираме всички аргументи на нашите партньори в Европейския съюз, както тези, които са за нашето пълноценно участие, така и тези на страните, които имат някакви възражения. 

Много важно беше, че и България, и Румъния доброволно поканиха в двете страни екип, под координацията на Европейската комисия, на мисия с цел информиране,.

Много е важно, че в тази информативна мисия, доброволно поканена от нас, участваха експерти от 17 страни членки, имаше петима експерти от Европейската комисия, както и наблюдатели от Фронтекс и други институции, които имат своите задължения към Шенгенското пространство.

А представянето на резултата беше много задоволително и за двете страни, България и Румъния. И това е един от начините, по които отново потвърждаваме, че сме абсолютно готови от техническа гледна точка. Следва останалата ни работа, да убедим някои от страните, които имат забележки. Ние и от тази гледна точка сме много активни.

Използваме нашите дипломатически инструменти и, разбира се, всички политически инструменти.

И искам да подчертая, като това е много, много важно за мен, като посланик на България в Румъния, че ние действаме заедно във всички тези области, защото разбираме важността на това да сме заедно България, Румъния и Хърватия в Шенген.

И затова всички наши усилия, на България и на Румъния, са координирани и имаме отлично сътрудничество, бих казал, на политическо и дипломатическо ниво.

Свободна Европа: Винаги е имало това очакване, България и Румъния да бъдат третирани като група, защото имат обща история в Европейския съюз. Как стоят нещата за Хърватия, очаквате ли едно решение и за трите страни заедно?

Радко Влайков: Мисля, че най-логичното решение е всичките тези три държави да бъдат заедно в Шенген и решението да бъде взето до края на тази година за трите страни. И ще спомена един-два аргумента. Първо, много логично е. Гледайки картата на Европа, имате Хърватия, след това Унгария, след това имаме Румъния, имаме България, имаме Гърция. Шенгенското пространство ще бъде "затворено" с всички тези страни. Това е в полза на Шенген.

Бих казал, че всички решения, които са в полза на това трите страни да бъдат заедно, всъщност са в полза на Шенген. Особено сега, в тази ситуация, когато има война в Украйна и много бежанци от Украйна. Много е логично да сме заедно и имаме и друг аргумент: България и Румъния са членове от 2007 г., Хърватия от 2014 г.

Процесът е различен за Хърватия, но и трите държави са изпълнили техническите изисквания и има смисъл да има този общ подход за всичките три държави. Това е логиката и ще повторя: тя е в полза на успеха на Шенген и спазването на принципите на Шенгенското пространство.

Свободна Европа: Имаше сигнали или поне съобщения в медиите, които предполагат, че Хърватия може би е в по-добра позиция сега, за да бъде взета под внимание за влизане в Шенген. Готви ли се България, по някакъв начин, за негативен резултат от срещата на 9 декември, дори и поне що се отнася до публичната комуникация?

Радко Влайков: Сигурен съм, че работим толкова много, че гледаме към положителни резултати и за трите страни. Важно е да не спираме усилията, независимо какви сигнали получаваме, както споменахте, в публичното пространство. Работим много, много усилено на политическо и дипломатическо ниво, за да се присъединят и трите страни едновременно преди края на годината, заедно.

Не искам да коментирам възможности от типа „ако“ Хърватия влезе, то България и Румъния „ще“... Мисля, че имаме достатъчно време да убедим нашите партньори ,от тези държави-членки, които трябва да бъдат убедени, че вече е достатъчен периодът на изчакване. И, че сега сме изпълнили всички изисквания и сме готови да работим с тях по един конструктивен начин.

Поради това не искам да коментирам предположения, но ако се стигне до това разграничение, то със сигурност няма да е добре за проевропейски ориентираните българи и румънци.

Свободна Европа: Румънските политици споменаха риска от увеличаване на антиевропейските настроения, ако отговорът е отрицателен или ако има този различен подход за България и Румъния и Хърватия от друга страна. Дали това би било риск и в България?

Радко Влайков: Споменах в началото, че не искам да коментирам евентуални негативни перспективи или резултати, но съм напълно съгласен и ще Ви кажа, че и в България, и в Румъния имаме много ясна подкрепа за нашата европейска принадлежност. И евроатлантическа, разбира се, но сега говорим за Европейския съюз.

В нашите общества имаме пълна подкрепа за това. Но в същото време имаме общ враг. Този враг идва от чужда държава, която не е в Европейския съюз и не е за нас.

И усилията на тази трета страна използват всички инструменти на хибридната война, за да се опитат да накарат хората в нашите страни да бъдат разочаровани от Европейския съюз. И подобно решение [отлагане на присъединяването] е риск за успеха на усилията на тази страна.

Трябва да гледаме на това окончателно решение за България и Румъния като на политическо решение и всички тези аргументи, опасности, ако мислим за хибридната война, всички усилия на тази страна, ще бъдат успешни.

Не искам да споменавам името на тази държава, но съм много конкретен и вие ме разбирате много добре. Това е реална опасност и аз съм напълно съгласен с това.

Разбира се, в България, като говорим за България, сега имаме много, много ясно европейско и евроатлантическо мнозинство в парламента. И това, разбира се, е резултат от избора на населението, което е гласувало за тези политически сили.

Но, разбира се, има и малки партии, които са много ясни в своите идеологии и програми, ориентирани към Русия. И един провал [относно присъединяването] би им помогнал да кажат: „Да, предупредихме ви, че Европейският съюз не ни подкрепя по въпроса за Шенген. Да се насочим към Русия".

И съм сигурен, че политиците на партньорските страни от ЕС разбират, че тази опасност съществува и за двете страни.

Ще бъде много, много негативно в случай, че стигнем до такова решение. Но, повтарям, вярвам, че до такова решение няма да се стигне. Не само искам, но съм сигурен, че всички тези аргументи ще бъдат взети под внимание от нашите партньори в Европейския съюз и страните членки. И ще вземат правилното решение по отношение на България и Румъния. И най-логичното е да имаме това решение за трите държави: Хърватия, България, Румъния.

Свободна Европа: Холандия е страната, която все още има своите вътрешни съмнения, политически. Винаги споменава борбата с корупцията, която Кралство Нидерландия предполага, че трябва да е по-силна или да има повече резултати. Защо смятате, че Румъния и България, или България и Румъния, не успяха да се отърват от имиджа на страни, в които корупцията все още е проблем? Защо борбата с корупцията не беше толкова ефективна, че Холандия вече да няма този аргумент днес?

Радко Влайков: Спомням си много добре периода, да кажем, преди 25 години, когато ние, Румъния и България, започнахме нашето пътуване към Европа. Процесът на асоцииране, преговорите, бяхме постоянно заедно и през този период, в някои от страните, включително тази, която споменахте, имаше вътрешни дискусии. Ако страните от бившата съветска зона трябва да се присъединят толкова бързо, какви ще са последствията по отношение на икономическата миграция, някои забележки не бяха никак приятни. И сегашната ситуация мисля, че e в резултат на остатъците от онова начало.

Не изключвам да има корупция в нашите страни, но корупция има навсякъде по света и това е нещо, което се решава в съда, не по друг начин. Много съм доволен от факта, че от един месец имаме ново правителство в България и един от въпросите, по които политическите сили в нашия парламент търсят някакво сътрудничество, е именно въпросът за корупцията.

А именно, да имаме такова регламентиране, от закони в България, което да гарантира, че всички усилия срещу корупцията ще бъдат положени.

Тук, това нещо е много важно: нека бъдем обективни. Каква е реалната ситуация с корупцията, дали сама по себе си тя е толкова голям проблем или има проблем с политическата воля за борба с корупцията и на какво ниво е корупцията? На най-високо ниво или на регионално ниво на институциите? Това е много важно от моя гледна точка.

Не искам да кажа, че няма корупция, но е важно да знаем точно значението на тази корупция и да видим, че има борба с тази корупция. За България говоря.

Свободна Европа: И двете страни имат своя история по отношение корупцията, политиците или бизнесмените, обвинени в корупция и осъдени, имат също така  Механизъм за сътрудничество и проверка. Споменавате важността на политическата воля. Как се отразява на борбата с корупцията в България, фактът, че страната има временно правителство?

Радко Влайков: Разбира се, подчертавам, че трябва да имаме много добро разбиране в това отношение, трябва да сме абсолютно сигурни, че всички мерки са взети, всички необходими закони са приети, че има такъв механизъм в съдебната система, който да гарантира, че борбата с корупцията е успешна.

И като говорим по този въпрос, за корупцията, и като вземем под внимание въпроса за Шенген, искам да кажа, че ако България и Румъния станат пълноправни членове в Шенген, заедно с Хърватия, сега в този период преди Нова година, това ще бъде допълнителна мотивация за нашите страни, в които се борим срещу корупцията. 

Защото знаем, че е много важно, и че това ще бъде подкрепа за всички тези политически сили в нашите страни, които са против корупцията.

Трябва да имаме тази подкрепа. Без тази подкрепа ще има нещо, за което вече говорих, един вид победа на проруските сили, които, бих казал, са най-големият източник на корупция, защото корупцията, при положение, че сме бивши социалистически страни, България и Румъния, източникът на корупция идва от Русия и бившия Съветски съюз. 

И ако силите им бъдат по-значителни, България и Румъния бидейки сега извън Шенген, това е шанс за корупция. Но ако сега бъдем заедно Хърватия, България и Румъния, това ще бъде допълнителна мотивация да организираме правната система, съдилищата, за да сме абсолютно сигурни, че ще бъдем на ниво, подобно на други страни членки на ЕС в борбата с корупция.

Това е много важно за мен. Това е абсолютно политическо решение, но е много важно като допълнителна мотивация за нашите общества и за нашите политици.

Свободна Европа: Смятате ли, че политическата нестабилност, фактът, че българското правителство е временно, че имаше много избори за кратък период от време, би могло да повлияе на държави като Холандия да кажат, че е по-добре да изчакаме и да видим какво се случва?

Радко Влайков: За първи път, за период от 18 месеца, имаме четири парламентарни избора, три от които са предсрочни. Първите избори бяха редовни, следващите три предсрочни.  

Сега сме в ситуация, в която не е изключено отново да има избори. Това, което е важно и особено сега, в този парламент, гласуван на 2 октомври тази година, е важно, че има много, много ясно мнозинство за европейската и евроатлантическата ориентация. 75% от депутатите са от партии с ясна европейска и евроатлантическа ориентация.

Да, Холандия и други страни наблюдават тези процеси и виждат, че няма стабилна коалиция и напълно изградено правителство, но тенденцията на геополитическата ориентация е абсолютно ясна. И още нещо, ако говорим за това временно правителство: министрите са експерти. И понякога това е много добре за постигане на консенсус по много важни и стратегически въпроси.

Разбира се, редовното правителство е нещо, от което имаме нужда. Но искам да подчертая, че периодът с временно правителство е абсолютно нормален, бих казал, и за външната политика, за нашите отношения с други страни. И затова е важно да се знае, че всички права, които има едно редовно правителство, има и временното правителство. Така е според нашата Конституция. 

Свободна Европа: България е една от страните в ЕС със силни проруски настроения сред населението. Стана ли това проблематично или още по-проблематично заради войната в Украйна?

Радко Влайков: Говорейки за проруската ориентация в Европейския съюз, вие ме питате за "една от най-проруските" тенденции. Не съм сигурен за това. Не съм сигурен, като се замисля за различни социологически проучвания, но вероятно в България хибридната война, ще повторя това, хибридната война е много ефективна от страна на Русия.

Затова има усещане за проруска ориентация, защото вече имаме абсолютно ясна проруско ориентирана партия в парламента. Една друга партия е традиционно проруска, така че има това усещане, но не съм сигурен, че България наистина е една от най-проруските страни, страна с най-проруска ориентация на обществото. Не съм съгласен с това. И аз имам много аргументи.

Като се има предвид войната в Украйна, сега виждаме, че в нашето общество, не говоря само за политиците, говоря за обществото, ние сме на страната на Украйна. И това е може би най-добрият пример, че нашето общество не е проруско. Разбира се, има съветска носталгия, носталгия по предишния период, но като цяло ние сме абсолютно европейски и евроатлантически ориентирано общество.

Свободна Европа: Имаше такова решение в Българияq да не се доставя тежко въоръжение на Украйна, решение което беше свързано с проруските настроения в България. Такъв ли е случаят? Възможно ли е решението да бъде обратимо?

Радко Влайков: Позволете ми да Ви отговоря, като  Ви кажа, че следя много внимателно какво се случва в Румъния. Войната започна само две седмици след като встъпих в длъжност и следвайки обществените дискусии тук, си спомням много добре позициите на румънските политически лидери. Когато ги попитаха за тези неща, те казаха, че това не са теми, които трябва да се обсъждат публично.

Съгласен съм на 100% с тази позиция, защото това е детайл от националната сигурност, става дума за нашата лоялност към Украйна като членове на НАТО. В България не беше така. Когато започна войната, имахме четирипартийна коалиция и една от партиите беше много активна в изнасянето на този въпрос на публичен дебат и дебат в парламента.

От моя гледна точка не беше въпрос на обществен дебат, а на координация с нашите съюзници. Ето защо ценя действията на Румъния.

Сега, след като вече пренесохме дебата в обществото и в парламента, имаме две законодателни предложения, насочени към доставка на тежко оръжие на Украйна, остава да видим какъв ще бъде крайният резултат.

Свободна Европа: Друго общо нещо, което Румъния и България имат, е Черно море и то беше едно предизвикателство през последните осем месеца. Много погледи се обърнаха към Черно море. Какво прави България за повишаване на сигурността в Черно море?

Радко Влайков: Това е една от темите, по които работя много активно, наистина. Стигнахме до ситуация, в която имаме България, Румъния и Турция, три страни от НАТО, които са част от това пространство, разбира се, Грузия и Украйна, но имаме и Русия.

Затова трябва да сме много единни. И бих казал, че много ценя факта, че България и Румъния имат отлично сътрудничество на двустранна основа, а също и в рамките на нашите дейности в НАТО, отлично сътрудничество в тази област, Черно море и разбира се в областта на регионална сигурност.

По-силното сътрудничество между България и Румъния означава по-силна позиция на НАТО в региона и в Черно море.

Разбираме това много добре и имаме общо разбиране на много добро ниво за това и сътрудничество с конкретни дейности, с конкретни планове и т.н.

Много е важно да имаме силна позиция в региона и в Черно море, а България и Румъния са едни от най-важните фактори за стабилност тук. И ние сме много доволни, че на срещата на върха на НАТО в Мадрид през юли беше взето решение, което се основава точно на ситуацията в Черно море. Това беше най-добрата мотивация, България и Румъния да си сътрудничат в това отношение.

Свободна Европа: Имаше експерти, които казаха, че преди войната, НАТО не е обръщало достатъчно внимание на Черно море и оттогава много неща са се променили. А Мадрид беше важна точка. НАТО прави ли достатъчно сега?

Радко Влайков: Да, бих казал, че съм напълно съгласен със смисъла на Вашия въпрос преди войната, но и преди войната имаше усилия от наша страна, тоест България и Румъния, НАТО да обърне повече внимание на региона.

Ние, като страни от този регион, като страни, които сме били част от съветската система, знаем много добре колко опасна е. И тук ще кажа нещо много накратко. След 2014 г., след действията на Русия срещу Кримския полуостров, ние, страните от формата Б9, а Румъния е един от най-активните лидери на Б9, заедно с Полша, привлякохме вниманието, но гласът ни не беше чут от нашите съюзници в НАТО.

В този период предупреждавахме, че Русия няма да спре до Крим, че Русия ще продължи. И ако в този период беше чут нашият глас, гласът на държавите и президентите от Б9, нямаше да стигнем до тази война в Украйна. 

Ето защо мисля, че нашите съюзници сега се вслушват повече в гласовете ни и че нашите реакции имат значение. Важно е, че имаме съвместни действия, че имахме представители, които са тук, в структурите на НАТО, че действаме заедно. Да, имаме проблеми в Черно море, но трябва да помислим и за контекста в Западните Балкани, още една причина да действаме заедно и да разбираме добре процесите и контекста.

Свободна Европа: Каква трябва да бъде стратегията на международната общност занапред, за да се доближи потенциалния край на войната?

Радко Влайков: Много е важно да мислим за следвоенния период. Много е важно. Как ще завърши тази война, не е ясно. Украйна ще има цялата ни подкрепа, но не знаем как ще свърши войната и кога. Но вече трябва да мислим за следвоенната ситуация и да се подготвим да помогнем на Украйна, с това как ще компенсират тези загуби, как ще възстановят страната.

Защото сега виждаме тази руска агресия. Това е нещо толкова брутално. Това е нещо, което не може да си представим в 21-ви век, 2022 г., да се прави това, да се мисли, че е възможно да има такова поведение към цивилни, към граждани. Така че, като говорим за армия, това е война... Нещо много грешно, но виждаме колко са брутални срещу населението, бомбардировките в градове, където имат не само военни цели, но и цивилни.

Трябва да отправим поглед към това, което ще бъде и съм доволен, че Европейският съюз вече мисли за това. Румъния и България също го правят и това е друга област, в която действаме заедно.

Свободна Европа: България подкрепя ли нов пакет от санкции от страна на Европейския съюз?

Радко Влайков: В тази област ние работим в тясно сътрудничество с партньорите от ЕС, дискусиите са сложни, защото има дебати и аргументи относно реалното въздействие на санкциите върху руската икономика и върху нашите икономики. Това е тема, която трябва да се обсъжда от експерти и те са тези, които трябва да предложат варианти на политиците.

Свободна Европа: Началото на месец ноември е, и природният газ е важна тема за Европа през последните месеци и се очаква да бъде още по-важна през зимата, в зависимост от това колко тежка ще бъде зимата. България беше една от страните, които загубиха руския газ преди време, преди няколко месеца, колко сериозен е проблемът в момента?

Радко Влайков: България заедно с Полша бяха първите страни, останали без руски газ. Дори не знам как да опиша тази ситуация. Имахме действащ договор с Газпром за доставки. Платихме тези доставки, а те ги спряха.

Това е нещо, което противоречи на всички международни правила, всички международни търговски правила, такъв вид ситуация. Но това, което е интересно, не само за България и Полша, но и за други страни, които се оказаха в същата ситуация. Много е важно, че през последните два-три месеца това, което открихме в Европа, в България и Румъния, във всички страни, открихме, че не само руският газ е източник на енергия за Европа.

Сега виждаме ситуацията, в която имаме достатъчно газ. Съществува проблем с цените, но имаме алтернативи на руския газ. Това е много важно. И руснаците започнаха да разбират, че това оръжие е ефективно, но само до определена точка. В един момент може вече да не е така.

Затова те по някакъв начин започнаха да променят стратегията си, като се има предвид, че на пазара има и други източници: Азербайджан, Катар, втечнен природен газ и т.н.

Не ме е страх, че зимата в България или в Европа ще бъде както казаха руски източници преди няколко месеца, че ще бъде много студено, няма да има отопление, няма да има ток. Сигурен съм, че няма да е така.

Не говоря само като дипломат. Аз също имам семейство в България. Сигурен съм обаче, че няма да се стигне до този толкова песимистичен сценарий, който различни източници предвиждаха, като например, че без Русия Европа ще бъде загубена, че ще бъде като в Сибир.

Сигурен съм, че това не е така и че политиците отдавна знаят колко важен е този въпрос. И бившето ни правителство, и сегашното се занимават точно с решенията за зимата.

Свободна Европа: Откриването на газовия интерконектор Гърция-България беше важен момент за България, за съседните страни и за Европейския съюз. И беше представено като пример за неща, които могат да се направят. Европа има проблем и с инфлацията, което се комбинира и добавя към ситуацията на газовия, енергийния пазар. Очаквате ли социалното напрежение в България да се засили, както вече се случва в други страни?

Радко Влайков: Искам да отбележа, преди да отговоря, че да, този газов интерконектор с Гърция е много важен, защото е положителен пример за алтернативни източници. И бих казал, че съм много доволен, че този газов интерконектор между България и Гърция е много важен и за Румъния, а също така през Румъния, е важен и за Молдова.

И съм много доволен, че при откриването на този интерконектор на 1 октомври тази година в София присъстваше и министър-председателят Николае Чука. Беше отлична среща с нашия президент Румен Радев, с министър-председателя Гълъб Донев и бяха  обсъдени много бъдещи съвместни дейности между България и Румъния, относно тази енергийна свързаност.

Във връзка с останалата част от въпроса Ви, изключвам такова социално напрежение, защото имаме тежка ситуация, ако вземем предвид инфлацията, но в същото време имаме много социални инструменти, използвани от правителството, дори от това временно правителство, което отпуска компенсации на различни социални групи, бизнеса и др., за покриване на последиците от инфлацията, при повишаването на цените на енергийните източници.

Затова изключвам подобни ситуации. Последно имахме социални протести за цените през 1997 г. Ако ще има протести, те ще бъдат организирани от проруски партии и "източници".

Свободна Европа: Питам за тези социални напрежения като взимам предвид и руската пропаганда, която действаше в Европа, Румъния, България и света и беше спомената, когато се говореше за последните протести в Прага. Какви биха били някои от посланията, които руската пропаганда използва в България?

Радко Влайков: Нека първо да направим следния коментар: трябва да сме много единни в тази борба срещу руската пропаганда и хибридната война, война, която идва от Русия.

Трябва да сме единни, всички страни от ЕС. В случая с България и Румъния, към нас има много сходен подход от страна на Русия. Още веднъж бих казал, че може би е по-ефективен в България заради традициите, по-ефективен, за съжаление. И трябва да се борим заедно.

Сега имаме добра структура в Брюксел, в Европейския съюз, има много добро сътрудничество в Европейския съюз, в НАТО, именно по отношение на борбата срещу хибридната война и особено срещу фалшивите новини.

Фалшивите новини се използват усилено от руската пропаганда в България. Ако ме попитате кой е основният инструмент, отговорът е фалшивите новини. Като послания: това, че България няма да влезе в Шенген е защото България не е значима в ЕС, имате проблеми, защото не вървите напред с Русия, този или друг проевропейски политик е лош и т.н.

Различни, но подобни лъжи, убеден съм, както тук, така и в Чехия и в други страни. Очевидно пропагандата засилва страховете за настъпващата зима и със сигурност хората се доверяват на източници на информация и са манипулирани.

Хората казват: „Четох тук“, „Видях там“ и не си въобразяват, че може да са лъжи, фалшиви новини. Важно е да се знае това, като това също е отговорност и на медиите. Имахме скорошен случай в България, когато лидер на проруската политическа партия в парламента изгони определени журналисти от пресконференция. Всички останали трябваше да напуснат от солидарност не само с колегите, но и с обществото, с ценностите.

Мисля, че медиите също трябва да са отговорни, заедно с политиците и обществото, когато става дума за фалшиви новини и пропаганда.

Тук също може да се работи повече в Брюксел, но и двустранно, защото дори и темите да са различни, пропагандният подход е много сходен и последствията могат да бъдат подобни, а това е отговорност на всички с проевропейска виждания.

Свободна Европа: Ако трябва да посочите първите три приоритета в двустранните отношения, кои биха били те?

Радко Влайков: Бих казал, че става въпрос за приоритет с повече измерения. И става въпрос за свързаност. Свързаността е най-важният приоритет в отношенията на България с Румъния. А различните измерения са: свързаност в транспорта, в инфраструктурата и в енергетиката.

И по някакъв начин трябва да повдигна въпроса за тази инфраструктурна свързаност тук: трябва да работим по-интензивно, за да имаме нови мостове над Дунава. Не е нормално в рамките на повече от 400 километра обща граница по река Дунав да има само два моста. Един от тях вече е на 70 години и е много стар физически и морално. Там ще трябва да направим нов мост.

Друго измерение на тази свързаност е, че трябва да продължим с отличните резултати на нашата двустранна търговия. България сега е третият външнотърговски партньор на Румъния. Румъния е вторият външнотърговски партньор на България.

Румънските туристи са на първо място сред чуждестранните туристи в България, а българските граждани са на първо място сред чужденците, посещаващи Румъния. Но имаме огромен потенциал да увеличим всички тези числа сега. Отлични са без мостове. Ако имаме повече мостове, ще бъде по-добре.

Част от това измерение е и това на отношенията между нашите граждани. Имаме отлично сътрудничество между общините, разположени на двата бряга на река Дунав, но има голям потенциал да продължим тези отношения на лично ниво и да използваме тази по-добра свързаност в бъдеще за местния бизнес.

Друго измерение на тази свързаност е България и Румъния да продължат да бъдат заедно в Европейския съюз, в НАТО. Нека заедно да имаме позиции в полза на нашите народи и да допринесем за по-доброто положение на ЕС и НАТО в този регион.

И тъй като ме питате за вътрешнополитическата ситуация в България, мога да ви уверя, че няма значение дали бъдещото редовно правителство ще бъде избрано след няколко седмици или няколко месеца. Линията на стратегическо сътрудничество с Румъния ще остане същата.

Свободна Европа: Споменахте туризма и това, че румънските туристи са на първо място сред чужденците, посещаващи България. Каква е стратегията на България да ги накара да се върнат и евентуално да доведат нови румънски туристи?

Радко Влайков: Това е една тема, на която отдаваме голямо значение и една цел е хората ни да знаят повече едни за други. Затова наскоро открихме в Румъния Клуб на Българската телеграфна агенция - БТА и имаме кореспондент тук, в резултат на сътрудничеството с румънската агенция Аджерпрес. Това е част от нашата стратегия.

И бих казал, че сега, след десетилетия от големите промени в нашите страни имаме абсолютно нова атмосфера в нашите отношения. Манталитетите ни се промениха, благодарение на връщането ни към европейските ценности, блокирани 50 години от комунизма.

На базата на европейските ценности, на нормалните ценности, възвърнати  и в България и Румъния, със сигурност ще се преоткрием и ще видим колко си приличаме и колко сме близки. Така трябва да продължим. Туризмът се нуждае от информация. Искам румънци и българи да говорят помежду си и едни за други и ние също да помагаме. С информация и със сътрудничество между туристическите агенции.

Виждам голям потенциал и в развитието на отношенията на България със северната част на Румъния, засега сме се концентрирали само на юг. Потенциалът е изключителен. И се надявам тази година да подпишем и конкретното споразумение за изграждането на нов мост над река Дунав, който да свързва нашите страни.

Свободна Европа: Накрая, бих Ви попитала кое е най-голямото ви желание, което имате относно мисията в Румъния? Кое е нещото, което, когато погледнете назад към тази мисия, искате да можете да кажете „Исках това нещо“ и надявам се „то се сбъдна“?

Радко Влайков: Когато се върна в родината си, след три години и половина, когато ми свърши мандатът, искам да се върна отново, няколко пъти, по различни мостове.

Второ, да видя отношенията между хората, като европейски отношения и то по-добри, отколкото преди 40 години. И накрая, да имаме отлични отношения между нашите страни на политическо ниво. Да бъдем заедно в Европейския съюз и НАТО и да допринесем с общите си усилия за стабилността в Черно море и региона. Ще бъда много радостен, ако имаме тези неща и съм сигурен, че ще бъде така.

https://romania.europalibera.org/a/interviu-ambasadorul-bulgariei-radko-vlaykov/32114443.html?fbclid=IwAR0hr6IbnkaVwlc-VyR5JGGlmRUHeqSml__wrlbX_T_NY62gf4RMHcV2GKk