Всяка година на големия християнски празник Петдесетница тръгва шествие от църквата в черногорското село Вельи Микуличи, недалече от Бар, към близката планина Румия. По традиция, на 20 юни шествието бе водено от наследник на рода Андровичи, който носеше старинен процесиен кръст – кръста на Св. Иван (Йоан Владимир). Той е изработен от тисово дърво, а сребърният обков, с който е и до днес, е поставен през ХVІ век във Венеция. След шествието, за което се стекоха десетки  хора от различни селища в района, свещеник Йован отслужи света литургия. 

На церемонията присъства българският посланик в Черна гора д-р Меглена Плугчиева. За първи път, след като Черна гора обявява своята независимост през 2006 г., български официални лица и посланик се докосват до старинния кръст. Едно младо момче – наследник на Андровичите, които съхраняват реликвата,  специално  я предостави за тях. 

Ето какво пише историкът проф. Пламен Павлов по темата: „Според преданието това е същият кръст, който българският цар Иван Владислав (1015 - 1018) изпраща на княз Иван (Йоан) Владимир (990 - 1016). Владимир е поканен за преговори в Преспа, а дарената му скъпоценна реликва потвърждава царската клетва за неприкосновеност. Нека припомним клетвопрестъплението на Иван Владислав и гибелта на Иван Владимир – такава е историята на загадъчния кръст.” 

През 998 г. цар Самуил (997-1014) извършва военен поход по крайбрежието на Адриатическо море. Князът на Дукля, днес Черна гора, е принуден да се предаде на българския цар и е хвърлен в затвора в Преспа – средновековния град на остров „Свети Ахил“ в Малкото Преспанско езеро, днес на гръцка територия. В знатния пленник се влюбва Самуиловата дъщеря Теодора  - Косара. Според преданието тя убеждава своя баща да върне свободата на княза, омъжва се за него, а бракът – в духа на епохата – носи политически ползи, но и трагични последици. 

Бракът на Теодора-Косара с Иван Владимир носи политически последици. Князът на Дукля се завръща във владенията си като български васал и член на царското семейство. През есента на 1015 г., когато Иван Владислав сваля и убива своя някогашен спасител Гавриил Радомир, настъпва обрат. Княз Иван Владимир е повикан в Преспа от новия цар. Според Дуклянския летопис цар Иван Владислав примамва княза, като на три пъти му изпраща писма, в които се кълне, че няма заплаха за свободата и живота му. Цар Иван Владислав престъпва клетвата си и князът бива посечен пред вратите на църквата „Св. Ахил“ през май 1016 г. Смъртта на Иван Владимир е следствие от различни подбуди: съмнения за нелоялност (контакти с Византия, за които има смътно споменаване у Йоан Скилица), и съперничество, защото като Самуилов зет дуклянският княз е потенциален конкурент на узурпатора Иван Владислав. Кръстът от село Вельи Микуличи е важна част от тази история. Кръстът е бил в ръцете на княза, когато е посечен от войниците на Иван Владислав в Преспа. В Черна гора има вяра, предавана от поколения и подхранвана от духовенството, че това е същият кръст, който Иван Владимир е получил от българския цар.

Традицията с литийното шествие е известна поне от средата на ХІХ в., но  прекъсва по време на комунистическия режим в бивша Югославия. През 90-те години на ХХ в. е подновена. През 2012 г. уголемено копие на Владимировия кръст е поставено в църквата „Св. Йоан Владимир“ в Бар.