Госпожо посланик, как бихте характеризирали българо-унгарските отношения днес?

Отношенията между България и Унгария имат традиция, това са отношения между две приятелски държави, партньори в Европейския съюз и в НАТО. Между двете страни не стоят отворени въпроси от политически характер. Възниква въпросът: какво още можем да направим? Основното е да поддържаме един траен фокус около диалога между двете държави. В момента подготвяме визита на българския президент в Унгария в началото на следващата година, датите са вече уточнени. Това е още една възможност да фокусираме интереса на общественото мнение върху двете страни, които са приятелски, желаят да си сътрудничат и се подпомагат в рамките на ЕС и развиват своите културни отношения във всички направления. Поддържат унгарския език в България, българския език в Унгария. Всичко постигнато ни дава възможност да вървим напред.

В момента в София се подготвя Панаира на книгата, на който Унгария е страна на фокус.

Ние сме много доволни от факта, че Панаирът ще бъде уважен от заместник министър-председателят на Унгария Наврачич, който ще бъде в София на 4 декември. Това повдига профила на Унгария в България. Посолството в Будапеща пък работи за издигане на профила на България в Унгария.

В двустранните отношения между България и Унгария виждате ли мястото на местната българска общност?

На последната среща на нашите президенти, която се състоя в Ню Йорк, президентът Плевнелиев отправи специална благодарност към президента Адер за тов, което унгарската държава прави за българската общност в Унгария. Признаваме голямото уважение към българите и подкрепата, която унгарската държава дава на българската общност. Несъмнено инициативите, които има общността, както чрез републиканското самоуправление и местните самоуправления, така и чрез Дружеството на българите в Унгария, първо, заслужават уважение и, второ, заслужават една по-голяма подкрепа, признание и отзвук, за да може това, което прави българската общност в Унгария да служи като един вид модел за съхраняване на българите – на традицията, на езика ни, на нашата идентичност – и на други места по света.

Напоследък се забелязва едно по-активно отношение от страна на България към българските общности по света. Имам предвид програмата „Роден език и култура зад граница”, както и нормативното финансиране на част от училищата в чужбина от тази година. А защо да не споменем и срещата в Брюксел, която току що отшумя? Може ли да се каже, че България има една трайно изградена визия за отношението си към българските общности по света?

Основното предизвикателство на съвременния свят, в който се реализира свободата на движение, на която се радват вече и българите, очертава нови изисквания към политиката на България към общностите ни зад граница. Това е съхраняването на националната идентичност. Защо? Защото в този многообразен свят малките общности по-трудно се справят. Все по-голямо значение придобиват конвенциите на ЮНЕСКО за съхраняване на нематериалното културно наследство, инициативите в тази насока не са случайни – не само България изпитва потребност да дефинира начина, по който да подкрепя българските общности зад граница в техните усилия да запазят език, традиция, култура. Това е предизвикателство към всички страни и особено към малки страни като нас.

Съхраняването на културната идентичност, първо, изисква действия от страна на държавата, включително нормативни, програми и т.н., от друга страна, изисква жертвоготовност от страна на българските общности: за сметка на личното си време, на ежедневните си ангажименти, да отделят внимание за децата си, за изучаването на езика, да отделят свободните си вечери за български традиционни празници, да отделят време за българските танци – т.е. това е едно жертвоприношение на собственото лично пространство в името на българската идентичност.

Откакто сте тук редовно посещавате различни прояви на българската общност и в Будапеща, и в провинцията. Предполагам, че така по-отблизо виждате какво се случва с българите в Унгария. Какви са впечатленията ви?

Аз много се радвам на поканите, които получавам. Изпитвам високо уважение към онова, което правят българите в Унгария – ще организират тържество, ще отбележат годишнина. Смятам, че тук българският дух е съхранен по един много специфичен начин. Може би защото другите проблеми, които вълнуват българите по света – достъп до пазара, достъп до социалната система, до здравеопазването – са останали назад във времето, тук българската общност се е установила, утвърдила, и е концентрирала сили върху запазването на връзката с България. Вече повече от сто години наследниците на някогашните преселници пазят в себе си това уважение към България и желаят да го продължат. Радвам се, че попаднах в тази среда, радвам се, че мандата ми в Унгария съвпада със сезона на годишнини и тържества, което ми даде възможност да присъствам на концертите за годишнината на оркестър Право, на ансамбъл Мартеница, годишнините на самоуправленията и аз действително се отзовавам на всички тези покани. Тези срещи ми дават възможност да усетя какво точно вълнува българската общност, къде има нужда от решаване на проблеми и как бихме могли да помогнем.

Наближават светлите коледни празници, желая на всички български семейства много радост с децата, близките и приятелите, много здраве. Да бъдат все така всеотдайни към каузата на България. И да продължим да празнуваме заедно.

Будапеща, декември 2012 г.

Български вести