Сигурността на региона – обща отговорност на Атина и София

Споразумения за проучване на възможността за изграждане на петролопровода Бургас-Александруполис и участието на Гърция в подземни хранилища за природен газ в България ще подпише днес президентът на България Румен Радев, който дава ексклузивно интервю пред „Катимерини“. Г-н Радев заявява, че ако Северна Македония не промени конституцията си, така че българите да бъдат включени на равноправна основа с останалите народности в страната, реално начало на преговорите за присъединяване към ЕС не може да има.

Ще участвате в подписването на две важни споразумения в енергийната област. Могат ли Гърция и България да допринесат за укрепването на европейската енергийна сигурност?

Двете нови споразумения за сътрудничество, които ще бъдат подписани днес, показват последователността на нашите усилия за укрепване на енергийната сигурност на Европа. Меморандумът за сътрудничество за проучване на възможността за изграждане на петролопровода Бургас-Александруполис ще създаде необходимата основа за реализирането на проект, който ще позволи транспортирането на суров петрол от Егейско до Черно море. Проливите вече са пренатоварени от тежък трафик и този нов маршрут ще осигури облекчаване. Меморандумът за сътрудничество за сигурността на доставките на природен газ и съхранението на природен газ ще позволи на гръцките доставчици на природен газ да ангажират поток към подземното хранилище Чирен в България. В ход е проект за разширяването му до 1 милиард кубически метра. От своя страна българските доставчици на природен газ ще имат възможност да резервират слотове и капацитет за съхранение, както и капацитет за регазификация от терминали в Гърция. Трябва да превърнем тези възможности във видима промяна за нашите граждани, както вече направихме със стартирането на търговските дейности по изграждане на междусистемната газова връзка Гърция-България (IGB) на 1.10.2022 г. Продължаваме да надграждаме тази динамика и да укрепваме развиването на трансгранични енергийни инфраструктури и широкомащабни съвместни инвестиционни проекти. Изграждането на терминала за втечнен природен газ край Александруполис е в ход и очакваме той да заработи до края на 2023 г. като портал към глобалния пазар на втечнен природен газ, в пълна синергия с IGB.

Докато войната в Украйна продължава, могат ли България и Гърция да укрепят регионалната стабилност и сигурността на по-широкия регион?

България и Гърция, като членове на НАТО, носят обща отговорност за сигурността и стабилността на по-широкия регион, включително Черноморския регион. Двустранната и регионалната свързаност са жизненоважни за сигурността и стабилността, особено по време на криза. Руската агресия срещу Украйна прекъсна много от веригите за доставки в Югоизточна Европа и доказа колко е важно да се надгради инфраструктурната свързаност и да бъдат гарантирани алтернативни маршрути за доставка. Миналата година станахме свидетели на много убедителни примери от тази гледна точка. Решението на гръцкото правителство да предостави на България извънреден достъп до гръцката мрежа за природен газ миналия април, тъй като Газпром внезапно спря доставките на газ за нашата страна, беше един такъв пример. По същия начин железопътната връзка Гърция-България е въпрос от геополитическо и общо стратегическо значение. Инвестирането в транспортна инфраструктура би осигурило по-добра икономическа, търговска и енергийна свързаност, като същевременно има значителен потенциал за осигуряване на повишена сигурност и отбрана по протежение на източния фланг на НАТО.

България има исторически връзки с Русия. Вашата страна трябваше да пренареди десетилетия политика на енергийна сигурност заради войната в Украйна. Смятате ли, че ни чака период на продължаващи търкания с Русия?

Прав сте. България има силни исторически връзки с Русия (както и с Украйна). В края на 19-ти век Русия е изиграла важна роля за възстановяването на независимата българска държава и нейните институции. Достойно за отбелязване е обаче, че от времето на Османската империя България винаги се е опитвала да затвърди суверенната си позиция сред модерните европейски нации. След края на Студената война и съветското управление България категорично направи своя избор да стане член на НАТО и ЕС. Въпреки чувствителността относно ролята на Русия в нашата история, която все още може да съществува в среди от нашето общество, България категорично осъжда незаконната, агресивна война на Русия срещу Украйна. Ние напълно подкрепяме независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници. Ще продължим да оказваме подкрепата си на Украйна, съобразявайки се с нейните нужди и според нашите възможности. Ще продължим да подкрепяме украинските бежанци на наша територия. Наближава време до се изпълни една много тъжна една година от тази брутална война. Твърдо съм убеден, че е необходим колективен натиск, за да бъде сложен край на тази ужасна трагедия и да бъде спряно безмилостното насилие, за да бъде предотвратено ескалирането й възможно най-скоро. Нашата непоколебима подкрепа за Украйна трябва да бъде съчетана с активни дипломатически и политически усилия за прекратяване на тази война.

Каква е вашата оценка за текущите отношения между София и Скопие и какво може да се направи, за да бъде отворен пътят за предприсъединителни преговори със Северна Македония?

България винаги е била отворена за диалог със Северна Македония. Ние бяхме първите, които признаха новата балканска държава през 1992 г. и неизменно сме подкрепяли Скопие дори в най-трудните моменти. Дълбоко сме убедени, че бъдещето на нашия регион принадлежи на ЕС. България и Северна Македония се съгласиха с предложението на френското председателство на Съвета на ЕС, което предвиждаше преговорна рамка за нашата съседка. Всички очакваме от една страна кандидатка, която е заявила желанието си да бъде част от ЕС и нейните ценности, да се ангажира с гарантирането и защитата на фундаменталните човешки права. За да започнат преговори за присъединяване, Северна Македония се съгласи да промени конституцията си и да включи българите наравно с останалите народности, живеещи в страната. Повтарям, това е задължение, което Северна Македония се съгласи да изпълни с приемането на преговорната рамка с ЕС. Без тази стъпка реалното начало на преговорите не може да бъде осъществено. За съжаление през последните месеци станахме по-скоро свидетели на регрес в амбицията на Северна Македония за европейска интеграция, тъй като бяха извършени поредица от престъпления от омраза срещу местни българи. Стрелбата по български културни центрове в Северна Македония и насилието над българите там показват ситуация, която е по-близка до тъмното минало на Балканите, отколкото до тяхното европейско бъдеще. Не можем да се съгласим с това. Ето защо ръководството на Северна Македония трябва да бъде насърчавано да предприеме активни стъпки към истинска демократизация.