Интервю на министър-председателя Кирил Петков за вестник „То Вима“
07 Април 2022 Новини
В Украйна се води братоубийствена война
Министър-председателят на България, въпреки историческите връзки на неговата страна с Русия, осъжда безусловно нахлуването, като подчертава, че Гърция е „стратегически съсед и партньор“, говори за сътрудничеството в енергийната сфера и акцентира върху значението на стабилността на Западните Балкани.
За онези, които следят отблизо развитията в България, Кирил Петков не е класическият тип министър-председател – камо ли когато начело на съседната страна той е предшестван от Бойко Борисов, човек, който в младите си години е бил полицай. 41-годишен, завършилият Харвард Кирил Петков – заедно с неговия близък сътрудник, също дипломирал се в известен американски университет Асен Василев, поел портфейла на министър на финансите – издига знамето за справяне с корупцията, като същевременно трябва да посрещне и последствията от една война, тази на Русия срещу Украйна. В даденото от него пред „То Вима“ интервю от кабинета му в София, няколко дни преди да пристигне в Гърция за Делфийския форум (6-9 април), първоначалната усмивка на българския премиер автоматично отстъпва място на дълбоко замислен вид, когато му задаваме въпроса, каква е позицията му спрямо една държава, с която България има безспорни исторически връзки.
„С нищо непредизвикано нападение, с невинни жертви“
„Разграничаваме ясно традиционните, приятелски отношения и ценността на руската култура, на цивилизационния й принос, литературата й, от агресивността на Путин днес. Действително, ние имаме връзки от миналото с Русия, но всичко това вече няма нищо общо със случващото се в момента. Става дума за братоубийствена война. Става дума за едно необяснимо поведение, война, за която нямаше никаква причина“, отговаря той без заобикалки. Гледката на жертвите на войната силно го натъжава и както подчертава пред нас, „всекидневно виждаме жени и деца да пристигат в България. Вече имаме повече от 110 000 бежанци в страната. Именно войната разграничава режима на Путин от традиционното общуване с руската култура. Нека не забравяме, че става дума за война между две славянски държави, вече не стои въпросът Запад-Изток. Имаме работа с един диктаторски режим и с едно с нищо непредизвикано нападение с невинни жертви“.
„Не сме в НАТО и ЕС. Ние сме НАТО и ЕС“
Г-н Петков е пределно ясен по въпроса за значението на членството на неговата страна в Северноатлантическия съюз. „Войната открои единството и сигурността, които НАТО предлага на първа линия. Разстоянието, на което една държава се намира от Русия, вече не е от значение. Онова, което има значение, е дали си член на НАТО или не. Както съм заявявал като министър-председател, ние не просто сме в НАТО и ЕС. Ние сме НАТО и ЕС. Това е нова стъпка, в начина по който и народът разсъждава“, подчертава той. И тази промяна може би е най-добрият отговор на онова, което неотдавна посланикът на Русия в София заяви – че без намесата на Съветския съюз във Втората световна война, територията на България би била драстично намалена.
Решимостта на София да докаже съюзническата си ангажираност проличава и от факта, че на територията на страната скоро ще бъде разположена още една бойна група (battlegroup) в рамките на Засиленото предно присъствие (Enhanced Forward Presence) на НАТО. „Ние сме в непрекъснати разговори по този въпрос“, отбелязва Петков, когато му задаваме въпрос за последните развития. „Особено важно е, допълва той, че става въпрос за бойна група на НАТО, тъй като в България имаме някои празноти в конкретни възможности. Дори днес нашата авиация има на въоръжение руски изтребители „МИГ“, които вече не могат да бъдат технически осъвременени. Закупили сме F-16, но те няма да бъдат доставени до две години. Тоест, ние поискахме способности (capabilities) от американците, а очакваме сериозна подкрепа и от италианците. Не може да нямаш единна стратегия с НАТО“, подчертава той, „трябва да действаш в система, за да постигаш синергии, така че да имаш обща сигурност. Половината от стойността на НАТО се обезсмисля, ако всяка страна действа сама“.
Близките отношения с г-н Мицотакис и гръцко-българското сътрудничество
Кириакос Мицотакис бе първият чуждестранен ръководител, посетил София, когато партията „Продължаваме промяната“, основана от Петков и Василев, успя да си осигури мнозинството, оглавявайки коалиция от четири партии, и да сформира правителство след трикратно проведени – в разстояние на осем месеца – безрезултатни избори. Изборът на гръцкия премиер да осъществи посещение в София миналия декември месец не бе случаен и „химията“, която той разви с новоизбрания си омолог, стана очевидна още от самото начало.
„С определени хора просто се получава „клик“ – пасваш си, сработваш се по-бързо, отколкото с други. Кириакос Мицотакис е един от тези хора. Случи се още при първата ни среща. Той е много умен и практичен човек, нещо, което е много по-важно от политическата реторика“, коментира Петков. За самия него, „Гърция е стратегически съсед и партньор. Има множество синергии, които можем да проучим и по тази причина бе особено важно да видя, че от другата страна стои един прозорлив човек. Сътрудничеството ни в енергийната сфера е особено важна област. Газовият интерконектор (IGB) е много възлов за България, но и вероятният български износ на електроенергия за Гърция ще бъде много важен за гръцката икономика. Също така, съществува сътрудничество между нас по военната мобилност в рамките на НАТО и по-конкретно свързването чрез ж.п. линия и с продуктопровод за горива на Александруполис и Констанца (през територията на България). На ниво ЕС водим разговори за Западните Балкани като регион на сигурност. Всичко това ни сближава, но безспорно добрите междуличностни отношения са от голямо значение“.
По енергийните въпроси г-н Петков се надява, че газовата интерконекторна връзка (IGB) ще бъде завършена до края на юни, тъй като това е поетият от изграждащата го компания ангажимент. Смята се, че интерконекторната връзка е от решаващо значение, сега повече от когато и да било, за диверсифициране на източниците на енергия и освобождаване от зависимостта от руския газ. По въпроса за внос на електроенергия от България, който гръцкото правителство обмисля, „бихме искали да увеличим и успоредно с това да диверсифицираме възможностите за производство на ядрена енергия. Провеждаме разговори с компании като Westinghouse за изграждане на нов реактор в ядрената централа в Козлодуй и бихме могли да включим гръцките потребности в тази инвестиция“, обяснява той.
„Режимът на Путин не иска стабилност на Западните Балкани“
Задаваме на г-н Петков въпроса дали трябва да очакваме скоро някакви положителни анонси във връзка с даване на дата за начало на предприсъединителни преговори между ЕС и Северна Македония – нещо, което предполага отмяна на много обсъжданото българско вето. „Работим много усилено по този въпрос с министър-председателя на страната Димитър Ковачевски. Изготвили сме пътна карта за това как да бъде разрешен проблемът. По-конкретно, един основен въпрос е този за българите в Северна Македония и техните права. Те трябва да бъдат включени като общност в Конституцията на страната. Второ, надяваме се Комисията по исторически въпроси да отбележи значителен напредък, нещо важно и за двете страни. Също така се надяваме да сменим някои надписи на паметници, така че да няма точки на омраза. Трето, и също особено важно, е да бъдат отворени историческите архиви и от двете страни, така че да има уталожване по отношение на историята и да погледнем към бъдещето“. Двете правителства – на България и Северна Македония – желаят бързото намиране на решение, но „въпросът е това да стане по такъв начин, че парламентите в двете страни да го приемат, а народите да почувстват, че правата и приоритетите на всяка от страните биват обслужвани добре“, казва Петков. „Движим се доколкото е възможно с най-голяма бързина, така че Западните Балкани да имат стабилност. Войната в Украйна показа ясно, че европейският път е особено важен за този регион. Режимът на Путин не желае стабилност на Западните Балкани. Онези, които не подкрепят стабилността, подкрепят дневния ред на Путин“.
Знамето на борбата срещу корупцията
Случаят Борисов и проблематичният закон
Според мнозина България е държавата с най-голяма корупция в ЕС. Акцентът се поставя върху разхищаването на огромни средства от европейските фондове по време на 12-годишното управление на Бойко Борисов. Едно от най-големите препятствия, за да се промени това, се крие в конституцията на страната, която „защитава статуквото”, както отбелязва Петков, и нейната промяна изисква квалифицирано мнозинство в парламента – нещо, което днес е трудно да се постигне. „Ние обаче сме твърдо решени, работим заедно с Европейската прокуратура по случая с разхищаването на европейски средства. Лично аз подкрепям и разширяването на нейния мандат, така че да се занимае и със случаи на пране на пари – дори на трансгранично пране на пари. Както знаете, арестувахме Бойко Борисов за 24 часа, тъй като толкова ни позволява законодателството, ако не бъде подкрепено от прокуратурата, и показахме, че няма да отстъпим, ще направим всичко, което ни позволява законът“, подчертава Петков. Както ни обяснява, „по случая Борисов имаше неизяснена информация, че е извършен подкуп със 60 милиона евро в брой! И въпреки всичко това, прокуратурата дори не е образувала дело по случая. За да стане това, трябваше да задържим Борисов. Когато имаш бивш министър-председател, за когото съществува твърдение – не говоря за факт – че е получил подкуп от 60 млн. евро в брой и в продължение на година и половина не се провежда разследване, за нас е ясно, че проблемът е в закона. В същия момент, обаче, завършва той, храня надеждата до края на моя мандат начело на правителството да променим представата за корумпираност в България колкото е възможно по-скоро“.
Линк към интервюто: