Министър-председателят Мицотакис бе първият ръководител на държава-член на ЕС, осъществил официално посещение в България след съставянето на новото българско правителство. Той се срещна с новоназначения премиер Кирил Петков на 20 декември 2021 г. Констатирате ли нова динамика в двустранните отношения?

Отговор: Ценим високо факта, който посочихте във Вашия въпрос. Бих добавил също, че това бе първото посещение на премиера Мицотакис в страна от региона на Балканите. Това ясно показва значението на отношенията между България и Гърция. Те са основен стълб на стабилността в целия регион, а това тяхно качество има измерения и в общоевропейски контекст.

България и Гърция са партньори и съюзници в ЕС и НАТО, сътрудничат си ежедневно по много въпроси от взаимен интерес. Това е постижение на нашите две страни, с което можем да се гордеем, защото представлява незаменим принос към европейската архитектура за мир и сигурност, както и за мира и благоденствието на целия регион.

Интензивният двустранен диалог на всички равнища, както и партньорството ни в ЕС и НАТО, са доказан ключов фактор за стабилността на региона. Отношенията ни са пример за добросъседство, който биха могли да ползват всички наши съседи. Взаимодействието между България и Гърция придобива още по-голямо значение на фона на безпрецедентните съвременни предизвикателства, пред които сме изправени.

В кои области преценявате, че съществуват възможности за задълбочаване на двустранното сътрудничество?

Отговор: На практика във всички. Непосредственото ни съседство и общата ни принадлежност към една интеграционна общност - Европейския съюз, създават безброй предпоставки за взаимна свързаност на двата народа и двете икономики. Налице е обща политическа воля на двете правителства да се възползват в максимална степен от тях в полза на гражданите на нашите страни.

Действително, посещението на премиера Кириакос Мицотакис в София през декември даде тласък за една още по-голяма динамика в нашите отношения, основана на взаимно доверие, прагматизъм и намиране на ефективни решения по въпроси от стратегическо значение. Знаете, че в продължение на премиерската визита в София последва посещение в Атина на българска правителствена делегация, водена от вицепремиера и министър на финансите Асен Василев. В състава й бяха няколко министри. Проведени бяха ползотворни и ориентирани към конкретни резултати разговори. Открити бяха нови възможности за сътрудничество в сфери като дигиталното управление и кибер сигурността.

Основната цел на българската визита бе да подготви следващото, пето поред, съвместно заседание на двете правителства, домакин на което ще бъде България. Искаме това заседание да обобщи резултатите от съвместната ни работа в последния период, а хората от двете страни да видят, че сътрудничеството носи конкретни и взаимни ползи – било то за енергийната свързаност и доставките на природен газ и електроенергия, било за шосейната и железопътната инфраструктура или разкриването на нови възможности за свободно движение на хора, стоки и услуги през общата ни граница. Смятаме, че подходящ период за съвместното заседание на двете правителства би бил лятото на тази година, а в следващите месеци ни предстои много работа.

През тази година за нас ще бъде голяма част да посрещнем президента на приятелска Гърция г-жа Катерина Сакеларопулу на посещение в България.

Какви са възможностите за сътрудничество между Гърция и България в рамките на ЕС?

Отговор: България и Гърция си сътрудничат тясно по много теми от европейския дневен ред. Не бих могъл да изброя всички, ще спомена енергетика, климат, миграция, разширяване на ЕС, бъдещето на ЕС и т.н.

Споделяме общи позиции с Гърция по миграцията и охраната на външните граници, като държави на първа линия. В рамките на Пакта за миграция и убежище и двете държави отстояваме принципа за баланс между отговорност и солидарност. Споделяме и обща цел за премахване на вътрешния контрол по нашата съвместна граница.

В областта на климата/енергетиката са необходими допълнителни усилия за диверсифициране на портфолиото от енергийни източници. Тъй като природният газ ще има важна роля през следващите години, от съществено значение е да се ускорят преговорите с основни страни-производители/транзитьори, да се ускори изграждането на терминали за ВПГ и да се подобри достъпа до тях, както и да се оптимизира използването на хранилищата за съхранение на природен газ.

Трансграничното сътрудничество между Гърция и България насърчава  опазването на околната среда. Един от примерите е Програмата ИНТЕРРЕГ „Гърция - България 2014-2020“, която спомогна за повишаване на опазването на защитени територии по НАТУРА 2000, възстановяване на биологичното разнообразие, както и за разработването на иновативни технологии за опазване на околната среда и ефективното използване на природните ресурси.

В областта на туризма, с Гърция винаги сме говорели в един глас. Можем да отбележим и успешното сътрудничество в съвместни проекти, в продължение на вече два многогодишни финансови периода (2007-2014, 2014-2020), по линия на Програмите за трансгранично сътрудничество.

Що се отнася до Конференцията за бъдещето на Европа, очакваме тя да изработи и приеме конкретни предложения и насоки, които отразяват възгледите на гражданите. Очакваме те да водят до сближаване, а не до разделителни линии между държавите-членки.

България, подобно на Гърция, силно подкрепя политиката на разширяване на ЕС към Западните Балкани. И двете страни вярваме, че обединена Европа не би била завършена без приемането на шестте страни-партньори към голямото европейско семейство. Политиката на разширяване на ЕС се утвърди през годините като ефективен инструмент за гарантиране на мир, сигурност и просперитет в региона. Неслучайно, тя е един от най-важните аспекти в инструментариума на т.нар. мека сила на ЕС. В нашите позиции има много сходства, вкл. силната ни и принципна подкрепа за европейското бъдеще на Западните Балкани, без да забравяме, че страните-кандидатки трябва да изпълнят критериите за членство и преди всичко по отношение на добросъседството.

Безпокоите ли се от по-нататъшна ескалация на напрежението в по-широкия район?

Отговор: Не вярвам да има човек, който да не се безпокои. И тъй като безпокойството е психологическо състояние, а не категория в международните отношения, предпочитам да Ви отговоря като човек и гражданин, а не в професионалното ми качество. Всички се надяваме, че започнатата от президента Путин война ще бъде преустановена възможно най-бързо. Знам, че за това е необходима голяма смелост, но той трябва да я прояви, защото последиците ще бъдат трагични не само за украинския народ, когото целият свободен свят подкрепя в момент на драматично изпитание, а и за самия руски народ. Винаги съм вярвал в силата на дипломацията. Продължавам да вярвам, че тя спешно ще се завърне на сцената, след като този безсмислена и укорима във всяко едно отношение военна агресия бъде прекратена възможно най-скоро.

Какво предизвикателство представлява руската инвазия за архитектурата на сигурност на ЕС? Може ли развиването на обща европейска отбрана да даде отговор?

Отговор: Всяко посегателство, вкл. чрез военни средства, върху суверенитета и териториалната цялост на една независима държава-член на ООН представлява нарушение на Устава на ООН и на международния правов ред. Настоящата криза в архитектурата за сигурност в Европа е пряка заплаха за устоите и принципите, на които се крепят нашите европейски общества. Тези устои и принципи са в основата на мира и условията за развитие и благоденствие, на които ние в Европа се радваме вече 70 години. Именно затова заплахата за тях е заплаха за всеки един от нас. Солидарността и равноправието са основните принципи на нашето европейско сътрудничество.

Русия трябва да прекрати незабавно агресията и да изтегли всички свои сили и военно оборудване от цялата територия на Украйна. Без това, не виждам как бихме могли да се върнем към политическия диалог НАТО – Русия. Русия, също така, ще трябва да  приеме,  че изграждането на една по-единна и по-сигурна Европа, за която и тя пледира, не може да се основава на сфери на влияние, а на върховенство на международното право, което включва зачитане на суверенитета, териториалната цялост, независимостта и правото на свободен избор на всички държави.

По отношение на развиването на обща европейска отбрана, да вземем за пример стратегическата автономност. В областта на сигурността и отбраната, това е процесът, при който се изгражда и консолидира общата стратегическа визия на ЕС да действа автономно, когато е необходимо и когато действието му може да осигури добавена стойност, а също и колективни предимства. При тези обстоятелства, изграждането на по-автономни способности и капацитет на ЕС да действа самостоятелно в определени области среща нашата подкрепа. Тази цел е заложена и в Стратегическия компас, който ще даде стратегическата рамка за укрепване на оперативния капацитет през следващите десет години.

Наблюдаваме напредък и в консолидирането на всеобхватния интегриран подход на ЕС по въпросите на сигурността с приемането на инструменти като Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество и Европейския механизъм за подкрепа на мира, който се оказа изключително полезен за осигуряването на финансова подкрепа за проекти по линия на сигурността в държави и от Източното партньорство, включително Украйна. Важно е да запазим географския баланс на мерките за помощ по линия на механизма и да поддържаме фокуса върху непосредственото ни съседство.

България е черноморска държава. Русия поиска изтегляне на силите на НАТО от Вашата страна. Нападението над Украйна заплашва ли сигурността на България?

Отговор: На тази руска претенция, която се отнасяше не само до територията на България, но и до останалите нови членки на НАТО, бе даден съвместен отговор от името на целия Алианс и Вие го знаете.

Бих желал да напомня, че националните територии на страните-членки на НАТО са територии на Алианса. Въоръжените сили на страните-членки са и въоръжени сили на НАТО. Вашингтонският договор не предвижда „втора категория“ страни-членки, за които колективната отбрана да се прилага избирателно или в ограничен обем.                   

Многократно сме призовавали Руската федерация да уважава външнополитическия избор на Република България за членство в НАТО. Русия трябва ясно да си даде сметка, че НАТО ще продължи да взема всички необходими мерки, за да гарантира сигурността и отбраната на всички съюзници, вкл. да ги предпази от агресия.

Русия си позволи брутална агресия срещу независима държава-член на ООН. Русия, обаче, добре знае какви биха били последствията от подобно действие срещу държава-член на НАТО, вкл. България.

Как се подготвя България по критичния въпрос за снабдяването с природен газ? Каква роля играе зависимостта Ви от руския природен газ в отношенията България – Русия?

Отговор: На този етап България е силно зависима от вноса на руски природен газ. Последните действия на Русия пораждат тревоги за изпълнението на подписаните дългосрочни договори с „Газпром“. Руската агресия срещу Украйна, която се разгърна в широкомащабна война, поставя под съмнение бъдещата роля на Русия като основен източник на природен газ за Европа.

Ето защо България разработва различни сценарии в тази ситуация за покриване на своите потребности от природен газ, който не е руски. Част от тях са свързани с използването на терминала за втечнен природен газ в Ревитуса.

Постигането на диверсификация на източниците и маршрутите за доставка на природен газ е стратегическа цел за нас. Имаме дългосрочни планове за гарантиране на сигурност и устойчивост на целия енергиен пазар. Страната ни развива постоянно националната си газова мрежа, както и изграждането на междусистемни връзки със съседните страни за търговски доставки.

Интерконекторът Гърция-България (IGB) и българското участие в терминала за ВПГ в Александруполис са част от усилията ни за диверсификация на енергийните източници.

Много важни са инвестициите в инфраструктура за съхранение на природен газ.

Какво е значението на терминала за втечнен природен газ в Александруполис и на газопровода IGB за България и Югоизточна Европа? Кога преценявате, че ще бъде готов интерконекторът?

Отговор: Както вече отбелязах, в областта на природния газ България работи активно за постигане на диверсификация на пътищата и източниците на доставки, чрез подкрепа на проектите от Южния газов коридор и изграждане на реверсивните междусистемни връзки със съседните страни.

България е неразделна част от развитието на Южния газов коридор чрез междусистемната газова връзка Гърция–България (IGB), чрез която се осигурява достъп до нови източници на природен газ както за страната ни, така и за други страни от региона на Югоизточна и Централна Европа.

Българското правителство работи активно за преодоляване на закъснението в строителството на IGB. Благодарим на гръцкото правителство за подкрепата и съдействието  за ускоряване на работите по газопровода и спазване на договорения срок – 1 юли 2022 г.

Реализирането на терминала за втечнен природен газ (ВПГ) край Александруполис е в пълна синергия с IGB и ефективното използване на капацитета на интерконектора. Терминалът на Александруполис ще осигури на България и региона достъп до пазара на втечнен природен газ и до възможности за диверсификация на доставките. Терминалът в Александруполис би позволил страната да получава ВПГ от различни точки в Източното Средиземноморие, Катар, Алжир, САЩ и др. Пускането му в експлоатация ще допринесе за работата на интерконектора IGB, с което България и регионът ще се освободят от руския монопол върху доставките на суровината.

Има ли вероятност да бъдат прекратени доставките на електрическа енергия към Гърция?

Отговор: На този етап България не изпитва затруднения с производството на електроенергия. По данни на нашия Електроенергиен системен оператор (ЕСО) от началото на годината до 20 февруари производството на електроенергия в страната се е повишило с над 20% спрямо същия период на миналата година.

Очевидно, че ако Русия преустанови подаването на газ към България, страната ни ще започне да изпитва затруднения с производството на електроенергия и съответно със задоволяването на вътрешното потребление. Българското правителство анализира обстоятелствата и разработва кризисни планове за недопускане на прекъсването на износа на електричество за нашите съседи. Страната ни гледа изключително сериозно на своите ангажименти към Гърция.

Единният европейски пазар на електрическа енергия, от който България и Гърция са част, функционира съобразно действащото законодателство в рамките ЕС и се основава на ефективното използване на съществуващите ресурси, производствени и мрежови. При настъпването на извънредни обстоятелства ще се следва приложимата регулаторна рамка.

Турция продължава предизвикателствата срещу Гърция, оспорвайки суверенитета на гръцките острови. ЕС, САЩ и Великобритания ясно показаха, че суверенитетът на Гърция върху островите е неоспорим. Как би могла да бъде посрещната на европейско ниво турската нападателност срещу Гърция?

Отговор: Позициите на европейските институции са заявявани нееднократно и са пределно ясни. В последно време те бяха отново потвърдени, вкл. по въпроса за суверенитета на гръцките острови. Европейският съвет многократно и последователно изразява солидарност с Гърция. България е част от тази обща позиция.

Когато Турция използва миграционния натиск за постигане на политически цели или когато поставя под въпрос суверенитета на Гърция, наша съседна и приятелска страна, това е тотално неприемливо за нас.

В същото време България поддържа добросъседски отношения с Турция и цени това. Този факт ни дава още по-големи основания да очакваме от Турция да се придържа към принципите на добросъседството и международното право и в отношенията си с други свои съседи, да я призовем към последователни действия за трайна деескалация на напрежението в Егейско море и в Източното Средиземноморие.

Нека не забравяме също, че Турция е наш общ непосредствен съсед и ще остане такъв. Тя продължава да бъде наш съюзник в НАТО и важен партньор в справянето с големи предизвикателства като сигурността, миграцията, борбата с тероризма, енергийните доставки и много други.

Ето защо България силно приветства политическия диалог между Гърция и Турция. Надяваме се, че той ще доведе до намиране на общи решения в съответствие с международното право, вкл. международното морско право. А ако това се окаже невъзможно, ще отнесете нерешимите въпроси към международна юрисдикция.

България е единствената страна в региона, която е едновременно съсед и на Гърция, и на Турция. Няма друга страна, която да има сухопътни граници едновременно и с двете. Затова България е не само най-заинтересованата, но би била и най-удовлетворена от намирането на трайни решения на противоречията между Гърция и Турция. Неведнъж сме показвали, че сме готови да дадем всичко, на което сме способни, за да подпомогнем този процес.

На какъв етап се намира диалогът между София и Скопие, така че да бъдат изгладени точките на търкане във връзка с предприсъединителната процедура за Северна Македония към ЕС? Сегашното затопляне на двустранните отношения доближава ли отмяната на ветото?

Отговор: По инициатива на новия българския премиер Кирил Петков бяха сформирани междуведомствени секторни групи с цел активизиране на сътрудничеството в редица сфери, сред които инфраструктура и транспорт, икономика, търговия и иновации, култура и образование, туризъм, младеж и спорт. Работата на секторните групи и резултатите от нея следва да бъдат разглеждани като  инструмент за надграждане на политическия диалог, свързан с търсенето на решения на откритите въпроси, произтичащи от неизпълнението на Договора за добросъседство от 2017 г. от страна на Северна Македония. В контекста на българската позиция по европейската интеграция на Скопие, постигането на конкретни резултати по т.нар. пакет от политически въпроси запазва своето ключово значение.   

Договорите трябва да се изпълняват. Застоят в отношенията между България и Северна Македония не настъпи по наша вина. Възстановяването на доверието няма как да бъде обвързано с конкретни крайни срокове. Необходими са осезаеми и устойчиви резултати за цялостно изпълнение на Договора за добросъседство, вкл. в неговото политическо измерение, напредък в работата на Съвместната комисия по исторически и образователни въпроси, секторното сътрудничество.  

Способността на страните-кандидатки да поддържат добросъседски отношения е политически, бих казал цивилизационен избор. България отдавна настоява Скопие да преустанови бруталните си претенции към българското културно-историческо наследство, да третира българите в Република Северна Македония равнопоставено с другите народности там и в крайна сметка да се превърне в един наистина предсказуем партньор. Вярвам ще се съгласите, че това би било от полза за всички страни в региона. Би било полезно и за бъдещото функциониране на ЕС след присъединяването на Северна Македония, което всички подкрепяме и желаем.

Как бихте оценили значението на постигнатото сътрудничество между Атинско-македонската информационна агенция и Българската телеграфна агенция за двустранните отношения?

Отговор: Много положително. Подписаното на 3 декември 2021 г.  споразумение между националните информационни агенции на Гърция и България осигурява взаимен пълен достъп до емисиите им. Допълнително то дава възможност за всекидневна размяна на една новина на деня от съответната страна, която другата агенция публикува на своя сайт без редакция с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.

Това дава на читателите на двете агенции пряк и директен достъп до информация за нашите две съседни страни.

Доколкото ми е известно,  БТА планира и да изпрати постоянен кореспондент в Атина, което ще осигури още повече достоверна информация от Гърция към България и обратно с акцент върху отличните ни двустранни отношения.