На 29 януари т.г. се навършиха 110 години от рождението на големия български интелектуалец Стефан Гечев (1911 - 2000), една от най-значимите фигури в българо-гръцкото духовно и литературно общуване. Стефан Гечев прави достъпни за българския читател шедьоври на античната и съвременна гръцка поезия („Палатинска антология”; Кавафис, Сеферис, Елитис, Сикелианос и др). Освен от старогръцки и новогръцки, преводаческото му дело включва представяне на световни творби от други езици: „Алиса в огледалния свят”, „Антология на френския сюрреализъм”, поезията на Лотреамон. Творби на Стефан Гечев са преведени на английски, френски, немски, гръцки, полски и руски езици.

Мемоарната книга на Стефан Гечев „Моите гръцки приятели“ разказва за периода 1936–1942 г., когато пълномощен министър в българската легация в Атина е Димитър Шишманов, а Гечев работи като преводач там, за общуването му тогава с гръцки автори и интелектуалци. Книгата е достъпна в двуезично издание (на български и гръцки език), в нея са откроени интересни епизоди от пътуването на автора из Атонските манастири, опознаването на гръцките древности, колорита на ежедневния живот в Атина, литературни портрети на Н. Казандзакис, К. Варналис, Г. Сеферис, Я. Рицос и др., с които Гечев е общувал и чийто произведения е превел. Книгата представлява интерес не само за българския, но и за гръцкия читател.

По повод кръглата годишнина от рождението на Стефан Гечев бе създаден късометражен документален филм за живота на знаменития български поет, драматург, белетрист, преводач и дипломат. Той проследява основни спирки от богатия път на Ст. Гечев. Филмът е част от проекта „110 години от рождението на Стефан Гечев", който се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура". Проектът е в две части: късометражен филм, по идея на Стефан Артамонцев, администратор на създадената на четири езика (български, гръцки, английски, френски) културна уеб платформа www.stefangechev.com, в която скоро ще бъде публикувана и втората част от проекта, съдържаща детайлна информация за живота на Стефан Гечев и снимки от личния архив на твореца.

Освен че бе широко огласена в българските медии, културната платформа бе представена и в авторитетното електронно списание за литература „Хартис“ (Атина) от Здравка Михайлова, литературен преводач и служител в Посолството на България в Атина (https://www.hartismag.gr/hartis-21/pyxides/stefan-gketsef-o-anorwpos-poy-ekane-thn-ellhnikh-poihsh-boylgarikh; https://www.hartismag.gr/stefan-gketsef; https://www.hartismag.gr/hartis-22/pyxides/anamnhsh-gia-ton-barnalh).

Линк към видеозапис на филма: https://youtu.be/YVGOvWF6dgY

 През 1997 г. Съюзът на българските преводачи удостоява Стефан Гечев с Грамота за цялостна преводаческа дейност и за приноса му за популяризиране на гръцката литература в България (1997).

Гръцката държава също е отдала заслужена почит и признание към делото на Гечев за духовното опознаване и сближаване между българи и гърци, удостоявайки го с отличието „Златен кръст на почетния легион". Кметът на Атина Димитрис Аврамопулос го награждава със „Златен медал от Съюза на преводачите в Гърция“ (1998). През 2002 г. гръцкото посолство в София нарича библиотечна зала на негово име, в която е създаден музеен кът с бюст на Стефан Гечев, изработен от големия българския скулптор Георги Чапкънов.