Ключова тема в настоящия брой на списание PUBLIC POLICY.bg е тази за самите политики на паметта. Ако академичните програми не предлагат широкообхватни университетски курсове, свързани с Холокоста, тогава откъде адвокатите или бъдещите съдии научават за отричащите Холокоста, речта на омразата и различни проблеми на малцинствата? Как бъдещите журналисти, политици, държавни служители, полицаи и много други разбират не само настоящите разпоредби по въпроси като реч на омразата, фалшиви новини и изкривявания на миналото, но още повече как и как всъщност разбираме историята, така че да го правим да не го изпитате отново? Накратко, откъде всъщност знаем за Холокоста – от учебните програми или по-скоро от художествената литература и киното? Всичко това намира своя фокус в общ въпрос за политиките на паметта.

Този брой на нашето списание е посветен изцяло на паметта за миналото. В памет на Холокоста, начина, по който си спомняме преследването и начина, по който си спомняме, че защитаваме и се противопоставяме на това преследване. Не можем да променим историята, но можем да я разгледаме в нейната цялост. Това е необходимо не само заради нашата цялост към миналото, но и заради качеството на настоящето и бъдещето, което градим.

Очевидно този брой на самото списание има специфичен фокус. Посветен е на институционалните усилия на модерността за изграждане на капацитет за отговорно отношение към историята. Изданието представя публикации на девет автори по три важни аспекта на изследователския, образователния и институционалния статус на изследванията на Холокоста:

1. Представяне на резултати от изследвания или теоретични анализи на наследството от Холокоста и проблемите на антисемитизма.

2. Холокостът и антисемитизмът като обект на образование или академично изследване. Става дума за опита и мнението за преподаване на знанието за Холокоста в различни академични програми.

3. Политики за защита на паметта. Статиите в този раздел са фокусирани върху резултатите на институциите за чувствителността към Холокоста, състоянието на правата на човека и проблемите на издигането на антисемитизма. Става дума за ролята на държавните служители и институциите на публичното управление