В рамките на проекта са създадени кратки видео-материали, които да служат като отправна точка за дискусии около съвременните измерения на езика на омразата, който се поражда и в пряка връзка с проявите на антисемитизъм. В разговори с 16 герои се търсят опорите, които ще ни помогнат да се откъснем от порочния кръг на нетолерантността и подменената реалност. Набелязани са историческите уроци от шествието на пропагандните клишета и прилагането на антидемократични закони, които дехуманизират цели...

Колекция от плакати, създадени в рамките на проект „Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазването на еврейското наследство“ в партньорство между Държавния културен институт към министъра на външните работи и Международното триенале на сценичния плакат - София. Експозицията "Памет и плакати" е посветена на 80 години от спасението на българските евреи. Художествените образи на...

„Нашата еврейска улица“ – така преди години водачите на българското еврейство нарекли общността си. И имали право, защото в чертите на повечето български градове съществувала еврейска община, съсредоточена в махала или улица, наречена „Еврейска“. Тази улица пресичала различните градове, но винаги водела до синагогата, мидраша или Бейт-ама и пазела ИДЕНТИЧНОСТТА на обитателите си. От векове на Еврейската улица се трупала ПАМЕТ, която понякога включвала бабините...

Националният археологически институт и музей към Българската академия на науките представя в изложбата най-ранното изображение на менора по българските земи - еврейски седмосвещеник от древноримския град Улпия Ескус (Ulpia Oescus), недалеч от с. Гиген, Плевенско.Освен изображението на менора, върху трите страни на блокчето с размер 12Х15 см има знаци и надпис, разчетен от Златка Морфова. Според нея, това е единственият надпис на гръцки, открит в Ескус.  Eврейски седмосвещеник изобразен...

До Освобождението на България еврейските общности в Пазарджик, Дупница , Шумен, Кюстендил и Самоков построили красиви молитвени храмове. В периода 1887 – 1930 г. еврейските общини в Пловдив, Добрич, Варна, Видин, Ямбол, Бургас, София, Силистра, Гоце Делчев (Неврокоп) също изградили прекрасни синагоги. Днес в много от изброените градове синагогите вече не съществуват…     “Тази е вратата господня и само праведните ще влезнат през нея. Вижте новата постройка...

Другият важен символ, свързан с еврейската идентичност и юдаизма е шестолъчната звезда. Тя води началото си от времето, когато легендарният еврейски цар Давид имал изобразена звезда върху щита си. За първи пъг е използвана като универсален еврейски символ през 1354 г. когато крал Карл ІV дал привилегия на еврейската община в Прага да има собствен флаг с изобразена Давидова звезда. От 19 век се използва като символ на юдаизма, аналогичен на християнския кръст. В настоящата изложба е представен...

Представените в изложбата предмети от фондовете на Регионален исторически музей - Пазарджик въвеждат в юдейската религиозна церемония. Свитъкът на Тора се съхранява в синагогата в специален, богато декориран шкаф – ковчег, който стои в източната част на храма. Този ковчег (в България го наричат Арон Акодеш) се закрива със специална богато бродирана завеса – парохет, като освен растителните елементи могат да бъдат бродирани лъвове или елени, които държат корона, а в дните на пости...

От фондовете на Регионалния исторически музей - София са представени менора и Мегилат Естер. Сведения за менората са публикувани в Бюлетин на Консисторията през 1932 г., както и в книгата на Аврам Таджер „Исторически бележки за еврейството в България и Софийската община“. Таджер съобщава, че делегация от полковник Аврам Таджер, председател на Консисторията, д-р Хананел, равин на София, Моис Бен Навон, Йосиф Серпир и Арон Бераха  посетили на 6 февр. 1932 г. техни величества...

Знаци с Давидова звезда за обозначаване на лицата от еврейски произход, техните жилища, предприятия и производства, използвани от 1942 до 1944 г. Със заповед № 32 от 29 септември 1942 г. на Комисарството по еврейските въпроси, всички евреи над 10-годишна възраст в Царство България са задължени да носят на лявата страна на връхната си дреха Давидовата звезда, изработена от бакелит. РИМ – София, РИМ – Пазарджик, ДА „Архиви“ За настоящата изложба  Националният...

В изложбата Институтът за етнология и фолклористика с етнографски музей – Българска академия на науките представя Златарско сандъче на Яков Леви. То е дарено на Института от Пинкас Бенямин Грандибул. През 1949 г. семейството на Пинкас заминава за новосъздадената държава Израел. Преди заминаването си дарява различни предмети на етнографския музей и остава в сърдечна връзка с бележития български етнограф Христо Вакарелски. Пинкас Бенямин Грандибул  - роден на 16 авг. 1885 г....