ЕВРЕЙСКАТА ОБЩНОСТ В БЪЛГАРИЯ

Националният археологически институт и музей към Българската академия на науките представя в изложбата най-ранното изображение на менора по българските земи - еврейски седмосвещеник от древноримския град Улпия Ескус (Ulpia Oescus), недалеч от с. Гиген, Плевенско.Освен изображението на менора, върху трите страни на блокчето с размер 12Х15 см има знаци и надпис, разчетен от Златка Морфова. Според нея, това е единственият надпис на гръцки, открит в Ескус. 

Eврейски седмосвещеник изобразен върху мраморно блокче (12х15 см) от II-III в.  открито през 30 г. на ХХ в при разкопките на древноримския град Улпия Ескус (Ulpia Oescus), недалеч от с. Гиген, Плевенско. В Ескус е открит и каменен постамент с надпис, който гласи: „Йосефус архисинагогус и главен син на Максимин от Панония издигна приживе за спомен на себе си и съпругата си Квириния“. Надписът е разчетен през 1931 г. от проф. Гаврил Кацаров. Според неговите предположения на територията на Ескус е съществувала еврейска община, оглавявана от архисинагогус Йосиф. 

Най-важните символи, свързани с еврейската традиция, култура и идентичност са седмосвещник и шестолъчна звезда. Тези символи могат да бъдат открити през различни епохи по българските земи.

Златният седмосвещник (менора) е един от главните култови предмети в Йерусалимския храм на цар Соломон и се превръща в символ на еврейското национално наследство и традиция. Изображенията на менора са извънредно разнообразни и могат да бъдат открити навсякъде, където е имало еврейско присъствие.

„Балканските евреи водят названието си от времето, когато са дошли по тези места. Те възприемат черти от балканските общности, но запазват и такива, които ги отличават от тях. Според заселването се оформили следните групи: романьоти (от времето на Елада и Византия), сефаради (от напускането на Испания през 1492 до средата на 16 в.), ашкеназими (след 11 в.). Типични черти на балканските евреи, повечето от които са сефарадските е техният еврейско-испански говор“. Соломон Израел, 1971 г.

„Далеч преди похода на Веспасиян, евреи вече са живеели постоянно в Алексанрия, Либия, Кипър, Персия, Месопотамия, Македония и дори в Рим, където са обитавали най-вече кварталите оттатък Тибър, а някои също около Виа Апия, където все още има еврейски катакомби, по-стари от християнските...“ Саул Мезан, „Испанските евреи в България“

„В сезона на гроздобера евреинът изцежда сока на гроздето през ленена материя. Така според еврейския ритуал той отделя най-чистото вино и го оставя за себе си. Останалото продава на християните“. Из писмо на папа Инокентий III до графа на Невера Ерве IV де Донзи. 12 ян. 1208 г.

„Евреите, които са из Турция (Османската империя) знаят обикновено да говорят четири или пет езика, а много от тях знаят десет или дванадесет. Онези, които са се разделили с Испания, Германия, Унгария и Босна са научили децата си на техния език, а децата са научили и езика на народа, където живеят и трябва да разговарят като гръцки, склавонски, турски, арабски, арменски и италиански”. Пиер Белон (1547 - ). Из пътуването му по Балканския полуостров, 1553 г.