ИЗЛОЖБА "ЕВРЕЙСКАТА УЛИЦА - РЕКОНСТРУКЦИЯ"

„Нашата еврейска улица“ – така преди години водачите на българското еврейство нарекли общността си. И имали право, защото в чертите на повечето български градове съществувала еврейска община, съсредоточена в махала или улица, наречена „Еврейска“. Тази улица пресичала различните градове, но винаги водела до синагогата, мидраша или Бейт-ама и пазела ИДЕНТИЧНОСТТА на обитателите си. От векове на Еврейската улица се трупала ПАМЕТ, която понякога включвала бабините рецепти за бурекас или чолен, друг път – кройката на дългото джубе и бодовете за тежката сърмена бродерия в чеиза на булката, или пък песните за весели и тъжни поводи. Представителите на общността вграждали мавритански и западноевропейски форми в сградите на синагогите си, изографисвали ги в ориенталски стил и не подозирали, че ни оставят архитектурни шедьоври. Едновременно с това в домовете си съхранявали ТРАДИЦИЯТА и духа на пренесеното от Испания, Германия, Унгария, но не пропускали да добавят и по нещо българско. Улицата преживяла и трудни моменти – за няколко години обитателите и домовете им били белязани с жълти звезди, а веселата гълчава притихнала….

Днес, в повечето български градове не живеят евреи. Улиците и махалите им изчезват, а колективната памет за тях може да бъдат сглобена от съхраненото в ключовите български институции – архиви, музеи и библиотеки. 

Настоящата изложба е реализирана от Държавния културен институт към министъра на външните работи в рамките на проекта „Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазването на еврейското наследство“. Тя е опит за реконструкция на еврейската улица и богатото културно наследство, създадено от общността в България.

В изложбата са включени фотографии и предмети, свързани с еврейската култура и история, съхранени в Държавна агенция „Архиви“, Националния исторически музей, Регионалните исторически музеи в София, Пазарджик, Кюстендил, Пловдив, Къща-музей “Димитър Пешев” – Кюстендил, Националния етнографски институт и музей и Националния археологически институт и музей към Българската академия на науките, Исторически музей – Самоков. Визуализираните образци на еврейската материална култура са обособени в шест основни теми, които проследяват формирането и живота на еврейските общини в България, ролята на семейството за опазването на идентичността и вековните традиции, участието в икономическия и културния живот на България, както и драматичните събития, които обитателите на еврейските улици преживяват през 1943 г. 

Зад повечето от предметите, включени в експозицията стои историята на неговия притежател. Една от целите на тази изложба е и да разкажем за хората, с които те са били свързани.

 

Нахум Гилбоа-Перец (1917 - 2015) е израелски художник с български произход и голяма част от картините му са посветени на любимия му роден град София. През 1949 г. Гилбоа заминава за Държавата Израел, където го наричат „Израелския Брьогел“. В картината „Еврейската улица в София" Гилбоа рисува началото на ул. „Екзарх Йосиф“ около района зад Софийските хали. В ъгъла на картината е представена книжарница „Синай“, чийто собственик е бил Исак Перец, баща на художника. Прегърната двойка на преден план е самият Нахум, заедно с любимата си Рахел.