Написаното остава

 Молитвеник. Виена, 1883 г. ДА „Архиви“

МАХЗОР; МОЛИТВЕНИК (махазор, מַחֲזוֹר) - сборник с молитви, песнопения и правила за литургиите на празниците Рош а-Шана, Йом-Кипур, Песах, Шаву‘от, Суккот.

“Еврейският народ, назован от Мохамед "народ на книгата" с право е заслужил това име. Първата книга, писана една година след Освобождението на България е “История на евреите в Карнобат” от Йосиф Бенрей, отпечатана в Цариград на испано-еврейски. Първият вестник на българските евреи е в. “Солун”, периодичен рекламен търговско-индустриален орган на солунските търговци, издаван на два езика от 1869-1874 г. Първата книга на еврейски автор, отпечатана през 1887 г. на български е “Талмудът и неговото учение” на равина Моше Таджер.”
Из “Еврейската книга и печат в България”. Статия от Рихард Симантов. София, 5 апр. 1936 г.

В българския периодичен печат от 1844 до 1944 г. еврейските вестници и списания заемат значително място. През 1895 г. в Русе се отпечатва за първи път в. “Ел Трезоро” и се поставя началото на еврейския периодичен печат в България. Еврейски печатници се основават в София и Пловдив, а броят на издаваните вестници, списвани на ладино и иврит, до 1944 г. достига 56. От 1899 г. в Пловдив, с отпечатването на в. “Човешки права”, се полага началото на еврейския периодичен печат, издаван на български език. До 1944 г. в България излизат 90 еврейски вестника и списания, списвани на български; 14 единични листове и 2 периодически издания на нередовния печат.