ОРТОДОКС, ИЗЛОЖБА ЗА ЖИВОТА НА АТОН

 „По време на  посещенията си в манастира „Св. Георги Зограф” в Атон успях да запечатам мигове от тихото ежедневие на монасите. Камерата ми наруши покоя в криптата към Зографския манастир, успях да се докосна до автентични средновековни документи. Видях картини, рисувани преди столетия върху фасадите на сградите. Впечатлих се от непоклатимата вяра, с която са описани легенди за чудеса, случили се преди векове. Чух истории за сатанински генерали, които ежедневно изкушават монашеското братство.
Според нормите, зад манастирските стени се пази анонимна скромност и фотографирането не е желателно, тъй като е признак на суета. По време на пътуванията си успях да спечеля доверието на някои от братята там и ми бе позволено да заснема моменти от живота им.”
Александър Михайлов

Атон. Историческа справка
Днес на източния ръкав на Халкидическия полуостров – Атон е едно от най-светите за православния свят места – „Република Монашеска“ известна още като „Света Гора“. Тя обединява двадесет манастира, седемнадесет от тях са с гръцко монашество.
Достъпът на жени тук не е позволен. Забраната е хилядолетна и важи и за женските животни. Случва се след посещението в Атон на византийската принцеса Плакидия. Според легендата пред нея се явила самата Богородица и я изгонила от мястото.
Точната дата на разпространение на монашеството на Атон не е известна. От VII век датират първите данни  за аскети, които се заселват на полуострова. Официалното му провъзгласяване за монашеско средище  се случва през 885 г. от византийския император Василий I. За основател на общежитийното монашество на Атон се смята свети Атанасий от Трапезунд, който през 962-963 г. основал първия манастир на полуострова – „Великата Лавра“. В близките десетилетия се изграждат още манастири и се формализира техният статут. На девето място в „Светогорската“ йерархията е манастирът „Св. Георги Зограф“.
Чрез „Зографския манастир“ Българската патриаршия е една от четирите с представителство в Атон. Освен седемнадесетте гръцки, тук има един руски и един сръбски манастир.  
Зографски манастир
Манастирът "Св. Георги Зограф" в Света Гора води началото си вероятно от IX-X век. Най-ранният документ за съществуването му е датиран от 980 година.
Според легендата, той е основан от трима братя – Мойсей, Аарон и Иван Селима от Охрид през 919 година. През тази епоха отшелничеството по българските земи вече има практика и традиции и е дало на света св. Иван Рилски.  Когато обителта била основана, монасите не знаели кого да изберат за покровител. Те приготвили дъска, върху която да изобразят икона с лика на патрона си. Те я оставили в църквата и се отдали на гореща молитва, с която призовали Господ да им открие името на светеца. Според легендата, на сутринта с голяма почуда монасите видели върху дъската лика на Свети Георги, и нарекли манастира "Св. Георги Изограф" – т. е. "Самоизобразил се". Преданието разказва, че в мига, когато ставало това чудо, в един сирийски манастир, нападнат от араби, образът от иконата на Свети Георги изчезнал ненадейно. Монасите чули глас от небето, който им казвал, че чудотворецът си е избрал нов манастир и те трябва да го последват там. Това се оказала Зографската обител в Света гора.
До средата на 19 в. манастирът е обитаван освен от български монаси, също и от сръбски и от не малко гръцки, но постепенно мястото става изключително българско. Там сега живеят около 37 монаси. Зографският манастир, един от най-големите манастири в Света гора (Атон), и днес е единственият български манастир там. Той заема 9-то място в йерархията на светогорските
 манастири.
В библиотеката му се пазят ценни средновековни ръкописи, сред които и един от символите на Българското възраждане – оригинален ръкопис на Паисиевата История Славянобългарска. Любопитен факт е, че най-големите съкровища от библиотеката се пазят зад три катинара. Ключовете от специалната стая се пазят от трима братя и вратата се отваря само при съгласие между тях.