Документ - Протестното писмо на Димитър Пешев от 1943 година

Документ - Протестното писмо на Димитър Пешев от 1943 година

Международен възпоменателен ден на Холокоста
 
 
Димитър Пешев –  Праведникът на народите на света. Това звание му е присъдено от Мемориала Яд Вашем в Израел за смелостта, доблестта, саможертвата, човеколюбието, проявени в мрачните времена на Холокоста и довели до спасяването на българските евреи от лагерите на смъртта.
 
Неговото писмо с дата 17 март 1943 година, подкрепено от 42-ма депутати,  е спасило хиляди човешки животи. Поместваме го в знак на почит  и по повод  10 март - когато отбелязваме „Ден на спасяването на българските евреи, жертвите на Холокоста и престъпленията срещу човечеството“.
 
 
 
До господин министър-председателя
 
Професор Д-р Богдан Филов
 
Уважаеми господин министър-председателю,
 
Чувството на голяма историческа отговорност, която ние носим наред с правителството, в съдбоносните моменти, които преживява нашия народ, както и нашата неизменна преданост към политиката и режима и желанието ни да допринасяме непрекъснато всичко, което е по силите ни за техния успех, ни дават смелост да се обърнем към Вас с надеждата, че Вие ще посрещнете нашата постъпка с вера в нейната добронамереност и искреност.
 
Напоследък известни разпореждания на властите показват, че се възнамеряват и предприемат некакви нови мерки срещу лицата от еврейски произход. Какви са точно тези мерки, на какво основание се вземат, какво преследват и какви съображения са ги наложили – за това липсват меродавни обяснения от отговорни места. Даже, господин министърът на вътрешните работи в разговор с някои народни представители потвърди, че не предстоят срещу евреите от старите предели никакви изключителни мерки, които биха ги засегнали изцяло. Действително, последва отменяване на всички разпореждания от този характер.
 
Вземайки повод от всичко това, както и от некои нови слухове, ние си позволяваме да се обърнем към Вас, защото сигурно подобни общи мерки ще се вземат с решение на Министерския съвет.
 
Нашата единствена молба е при предприемането на каквито и да било мерки, да се държи сметка само за действителните нужди на държавата и народа в момента, като не се изпускат из предвид, обаче, интересите на престижа и моралните позиции на нашия народ.
 
Ние не можем да бъдем против мерките, наложени от нуждата за сигурност на страната във времето, в което живеем, защото не забравяме, че в тези решителни събития всеки, който преко или косвено пречи на Държавата и на Народа в техните върховни усилия трябва да бъде обезвреден. Касае се и за успеха на една политика, провеждана от правителството с наше одобрение и съдействие, политика, в която ние съзнателно и гордо вложихме всичкия си престиж и капитал.
 
Отстраняването на всички пречки за успеха на тази политика е право на държавата и то не може да бъде оспорвано от никого, стига само при упражняването ме да не се надхвърли необходимата граница на действителните нужди и да не се изпадне в крайности, които може да се квалифицират като излишна жестокост. А така сигурно биха се определили всички мерки, които общо биха засегнали жени, деца и старци, ако индивидуално за всеки не може да се препише някакво провинение.
 
Ние не можем да допуснем, че се е възнамерявало изпращането на тези хора вън от България, каквото намерение един, мислим, злонамерен слух иска да припише на българското правителство. Такава мерка е недопустима не само защото тези хора, не лишени от българското си поданство, не може да бъдат изгонвани вън от България, но и защото това би било една пакостна и с тежки политически последици за страната мерка. Тя би лепнала на челото на България незаслужено едно петно, което не само ще ѝ тежи морално, но и политически ще обезсилва всички нейни аргументи от такъв характер, към които тя сигурно ще има нужда да прибегва в бъдещите свои международни отношения.
 
Малките народи не могат да си позволяват свободата да пренебрегнат тези аргументи, които, каквото и да става в бъдеще, винаги ще си останал едно силно, може би най-силното оръжие, останало на тяхно разположение. За нас това е от особено значение, защото Вие, Господин Министър-Председателю, сигурно ще си спомните, че в близкото минало ние понесохме тежките морални и политически последици на някои отклонения от човешки и морални закони на някой отделни българи и често пъти неотговорни лица.
 
Малочислеността на евреите в България, силата на държавата, въоръжена с толкова законни средства и възможности, правят обезвреждането на всеки опасен и вреден елемент от която среда и да изхожда той, толкоз сигурно, че е, по наше дълбоко убеждение напълно излишно да се прибегва до нови изключително при това жестоки мерки, които може да доведат до обвинение за масово убийство. То би тежало преди всичко на правителството, но сигурно ще надхвърли него и ще падне на главата на България. Може лесно да се предвидят последиците от подобно положние, затова то не бива да бъде допускано.
 
За него ще ни бъде невъзможно да споделим каквато и да било отговорност.
 
Един елементарен правов ред е нужен за управлението, както въздухът е нужен за живота.
 
Честта на България и на нейния народ е не само въпрос на чувство – тя е преди всичко елемент на нейната политика. Тя е политически капитал от най-голяма стойност и затова никому не е позволено да го разпилява без оправдание, което би споделило и целия народ.
 
Приемете, Господине Министър-председателю, нашите отлични към Вас почитания.
 
София, 17 март 1943 год.