"Безкрайните три минути" и дискусия за документалното кино и паметта за Холокоста
Държавният културен институт е партньор на фестивала „София ДокуМентал“ 2022, чиято програма между 19 до 28 септември е посветена на най-доброто документално кино, в чийто център са теми, предизвикващи горещи дебати в обществото – травмите на войната и насилието, отказът да се признае правото на личността да решава съдбата си. 30 заглавия включва програмата на фестивала в залите на софийското Ларго, Чешкия център, Дом на киното и „Люмиер“.
"Днес времената изглеждат все по-трудни, особено на фона на близката война. Ето защо все по-остра е нуждата от съпричастност, солидарност и смели гласове", казва Мартичка Божилова, организатор на фестивала и неделима част от българското документално кино чрез продуцентската си компания "Агитпроп".
Един от тематичните фокуси на фестивалната програма е филмовата прожекция и дискусия, посветени на темата за Холокоста и представянето му в документалното кино чрез архивни материали. Филмът на Бианка Стихтер „Безкрайните три минути“ е встъпление към темата на дискусията за автентичните семейни архивите в документалното кино. На фона на информационните войни, „епохата на постистината“ е нужно да се замислим над етичната употреба на архивните кадри в контекста на креативната документалистика и разликите с наратива на попкултурата и фалшивите новини.
21 септември, 2022, Чешки център, ул. Раковски100
Прожекция на филма „Безкрайни три минути“.
Запис на дискусията след прожекцията след прожекцията.
Безкрайните три минути
Магията на триминутна целулоидна лента е в основата на документален исторически филм. Домашен филм, заснет през 1938 г. от Дейвид Курц в полско еврейско градче променя представата ни за време. Гласът на Хелена Бонъм Картър ни води през този филм-есе, посветен на историята и спомените от времето, в което Холокостът все още не е настъпил.
"Дебютният документален филм на Бианка Стихтър Three Minutes: A Lengthening се фокусира върху еврейска общност в Насиелск, Полша, през 1938 г., заснета в кадри от Дейвид Курц, който е емигрирал от Полша като дете. Тези три минути от филма показват жителите на града, занимаващи се с ежедневните си дела, прекъснати от очарованието на 16-милиметровата камера на Курц.Тя започва с представяне на оригиналния триминутен материал в неговата цялост – но дори тези кратки минути са твърде много, за да ги усвоите наведнъж. Останалата част от нейния филм ни позволява да се съсредоточим върху конкретни детайли – лъвовете на Юда, които красят вратите на синагогата в града, табелата над магазина за хранителни стоки, чиито почти нечетливи букви постепенно се превръщат в щастливо разгадана мистерия – които подобряват разбирането ни за живота в този малък град. Филмът също така описва в глас зад кадър подробности за ужасите, сполетели еврейските граждани на града приблизително година след заснемането на този кадър.Но ако филмът на Стихтър понякога е мрачен, по-често е тъжно поетичен. Голяма част от кадрите на Курц са цветни и, въпреки че са избледнели с времето, все още са забележително живи. Дали ни връща назад във времето или за момент пренася хората от Насиелск в нашия свят? Трудно е да се каже, но така или иначе филмът на Стигтър отваря портал между две епохи. Хората в този филм, повечето от които отдавна мъртви, не са призраци - те са съседи. И докато се разхождат сред нас само за няколко минути, присъствието им е все така неизличимо."
Стефани Захарек,
Списание Time, август 2022
Партньорството на София ДокуМентал и Държавния културен институт е част от дейностите по инициативата: „Стратегическо сътрудничество между България и Норвегия в подкрепа на международните ангажименти на България за борба с антисемитизма и опазването на еврейското наследство“