В периода 21-23 април 2023 г. в град Самоков Държавният културен институт организира пленер за авторите, които са поканени да създадат колекция от социални плакати по теми от проекта.

Програмата се реализира съвместно с Историческия музей на град Самоков и Триеналето на сценичния плакат. Домакин на срещите и презентациите бе културния паметник Сарафската къща – паметник на културата, която се стопанисва от Националния дарителски фонд 13 века България.

Участващите автори имаха възможност да се запознаят с целите на проекта и да дискутираме теми от една бъдеща плакатна колекция със силно социално послание и адрес към млада аудитория.

В програмата на пленера бяха включени и няколко презентации. Първата беше свързана с историята на Сарафската къща, Участниците имаха възможност да се запознаят с процеса на опазване на архитектурния паметник. Представена беше и историята на еврейската фамилия Арие, построила този дом и инициирала създаването на синагогата в Самоков.

Презентации имаше и в самата синагога, която е в предстояща реставрация и изготвяне на концепция за създаване на културен център. С кмета на града и директора на Историческия музей Самоков бяха обсъдени възможности за интегриране на пространството на синагогата в разнообразния културен афиш на града.

Участниците са запознаха и с други обекти на културното наследство на Самоков – джамията, митрополитската църква и църквата Свети Никола, разгледаха колекцията на Историческия музей и археологическия обект с посетителски център Цари Мали град.

 

Още две презентации бяха включени в програмата. Професор Даниел Вачков,  Институт за исторически изследвания към БАН, изнесе пространна лекция за пораждането на нацизма в Европа и усилията на българската държава да остане встрани от очертаващия се геополитически сблъсък. Проследена беше политиката на неутралитет и усилията на България да постигне връщане на изгубените във Версай територии по мирен път. Връщането на Южна Добруджа в границите на страната е успешният етап в постигането на целите по този мирен начин, но в края на 1940 година натискът над България да заеме страна в конфликта става неудържим.

Като пореден опит да се отклони натискът за военно ангажиране е приет Законът за защита на нацията, с което да се демонстрира идеологическата близост с победоносната нацистка Германия. Включването в Тристранния пакт през март 1941 става успоредно с преминаването на немските войски през България към Гърция. По-късно е въведена военна сила и администрация в части от Вардарска Македония и Беломорска Тракия, но върховния контрол остава в ръцете на германците. 

Прилагането на антиеврейските мерки на Закона за защита на нацията през първите две години е доста непоследователно, дори в докладите на германските пратеници в София се посочват неудовлетворителните резултати. Едва след известната конференция във Ванзее, където се взема решение за „окончателното решение“ България е принудена под германски натиск да  засили дискриминационните мерки – основно чрез инструмента на Комисарството по еврейските въпроси. В процеса на упълномощаване на КЕВ да подготвя дори и депортация на еврейско население за все по-голяма част от политическите представители става ясно, че в авторитарния модел на управление се пораждат действия, които могат да имат катастрофални последици. Така обществената съпротива срещу ЗЗН от предходните две години вече трябва да премине в друг етап – и това става на парламентарната плоскост с известната акция на Димитър Пешев. Машината на изпълнителната власт успява да бламира Пешев като подпредседател, акцията по депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия е успешна за КЕВ, но плановете за депортация на българските евреи са стопирани. 

За пълнотата на картината на реакциите на българските институции беше представен и един по-малко познат епизод – спасителната еврейска емиграция през България към Палестина, тогава под британско управление. Подробно беше проследен процесът на договаряне между властите и еврейски организации за транзит през България, негласната подкрепа за транспорта по море с български гемии от Варна и Констанца, дипломатическите ходове за издаване на голям брой визи, които очевидно са предназначени за спасителни маршрути.

Тази част от презентацията е планирано да бъде публикувана в изданието-каталог, което ще завърши целия проект за създаване на плакатна колекция.

Презентацията продължи с оживена дискусия с професор Вачков.

Другата презентация беше на Албена Спасова – Триенале на сценичния плакат – като организатор на създаването на плакатната колекция. Тя представи няколко проекта за социални плакати, които засягат темата за съжителството и толерантността.