Азбука и история

      Изложбата „Азбука и история“ представя ролята на азбуката в културната история на славянските народи и на писмеността като основата на историческата памет на човечеството. Ние не знаем кой и кога за първи път е трансформирал ефимерната човешка реч в система от графични знаци, с които да я увековечи и спаси от забравата. По силата на историческата случайност обаче славяните са сред малкото народи, които не само знаят кога е изобретена тяхната азбука, но познават живота и делото на нейните създатели – солунските просветители и славянски апостоли Константин Кирил Философ и Методий. На техния духовен подвиг посвещаваме този опит да разкрием значението на писмеността за съхранението на националната идентичност и за културното взаимодействие между славянските народи.

      На предложените 24 пана пред любознателната публика ще бъдат представени етапите от развитието на двете славянски азбуки – глаголицата и кирилицата и промените им като писмени системи с идеята да се разкрият политическите и културно-исторически факти, които са ги предизвикали. Интересът към проблемите на ранната графика и писмена култура на славянските народи не е самоцел. Чрез преосмислянето на някои устойчиви стереотипи, свързани с писането, азбуката могат да се откроят нейните изразни възможности отвъд лингвистичния й хоризонт. Желанието на авторите на изложбата е да покажат ключовото място на Първото и Второто българско царство в оформянето на кирилицата като общославянска писмена система през Средновековието, а на един по-късен етап – да я представят като инструмент за етническа идентификация на отделните славянски народи. Като третата азбука в Европейския съюз кирилицата също се изправя пред редица предизвикателства на модерната епоха, свързани с технологичното развитие на обществото. Може би връщането към времето на нейното изобретяване и последвало ранно развитие ще позволи да се преосмисли мястото и ролята й на културен феномен в съвременното общество.

      В изложбата е използван материал основно от Архива на Центъра за Славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“, както и от редица българки и чуждестранни книгохранилища. Много от образците се показват за първи път. Изложбата е съвместен проект на Държавния културен институт към Министерство на външните работи, Центъра за Славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към СУ „Св. Климент Охридски“ и Фондация „Елена и Иван Дуйчеви“.

      Автори на изложбата са чл. кор. Аксиния Джурова и проф. дфн Вася Велинова. Консултант - проф. д-р Казимир Попконстантинов