Атанас Хранов и Александър Секулов представят експозицията „Плаващият град и мъжете от черен пипер” в Министерството на външните работи
Експозиция на пловдивските автори Атанас Хранов и Александър Секулов бе открита на 28-ми юли 2008 г. успоредно с Посланическата конференция – ежегодния форум на българските дипломати в Министерството на външните работи. „Плаващият град и мъжете от черен пипер” се състои от девет дигитално обработени композиции от картини и истории, пренесени върху форехпринт с размери 150 на 200 см.
Изложбата е създадена по поръчка на Държавния културен институт към министъра на външните работи с амбицията да представи страната ни и в чужбина, като част от програмата “Пътуващи изложби”. Подготвено е и специално издание на английски език, съдържащо репродукции на картини на Атанас Хранов и истории на Александър Секулов. Част от историите в експозицията са включени в романа „Колекционер на любовни изречения”, който е сред шестте книги, които се борят за наградата „Роман на годината на фондация „ВИК”.
Изложбата „Плаващият град и мъжете от черен пипер” на Хранов и Секулов разказва пътуващите истории на един плаващ град. Понякога градът се нарича Валпарайсо, друг път Истанбул, често пъти Солун, но не е невъзможно да бъде Дубровник, Генуа, Лисабон, а защо не и Пловдив, Венеция, Тбилиси, Маракеш… Всеки път, когато три двойки в града получат припадъците на споделената любов, неговите жители се превръщат в сенки и трябва да отплават с къщите си на друго място, докато поне една от двойките преодолее болестта и се научи да приема любовта без мисълта за ежедневно самоубийство. От всяко пристанище, където невидимият плаващ град се приютява в своето дълго очакване, жителите изпращат хартиени картички, в които описват видяното, а нерядко рисуват непознати земи, същества и пространства. Всички картички са адресирани до единствените останали служители в напуснатия град – началникът на пощенската станция Алахандро С. и раздавача Наско Х. Двамата старателно събират картичките, вглеждат се в написаното и нарисуваното, но понеже за тях то е непознато, старателно ги прибират и пазят до завръщането на бегълците. Когато пътуването остане в миналото, това е единственият белег, че любовта е преминала през този град.