ПРОМЕНЯЩИЯТ СЕ ОБРАЗ НА ЕДНА ТРАДИЦИЯ
От 11 до 16 ноември 2010 г. на посещение в България е Кон Сянлин е пряк потомък (75-то поколение) на големия китайски философ Конфуций. Посещението е част от световната кампания на Китай за отбелязване на 2561 години от рождението на създателя на една от най-влиятелните философски школи в Азия.
По този повод Държавният културен институт, Дипломатическият институт и Посолството на Китайската народна република организираха пресконференция в МВнР.
Конфуций (551-479 г. пр.н.е.) прекарва живота си като не много известен дребен чиновник, но неговите „Аналекти” - компилация от размисли и диалози с ученици - става основа на една от най-влиятелните азиатски философски школи. През вековете китайските императори възприемат конфуцианските ценности – алтруизмът, единството на нацията и уважението към авторитетите – като условие да се поддържа йерархичната структура на обществото и порядъка. От друга страна философът е настоявал за отговорно служене за доброто на народа, а като висше качество на властниците е посочвал доброто образование и усърдието.
Тази консервативна философия се оказва особено уязвима и атакувана от началото на 50-те до края на 70-те години на миналия век. Много конфуциански храмове са унищожени по време на Културната революция (1966-1976), включително и този в родния град на философа. Фамилната гробница и имението на семейството също са унищожени.
Кон Сянлин е роден през 1951 година в провинция Шандонг, град Куфу - родният град на Конфуций. През бурното десетилетие на Културната революция е бил принуден да прекъсне гимназиалното си обучение. Но конфуцианството преживява ренесанс след промяната в държавния курс от 80-те години на миналия век, когато новата генерация от китайски лидери започва да цени древното учение в замяна на радикалните принципи на управление.
Това дава на Кон Сянлин нови възможности – от първите години на 80-те години той е ангажиран с реставрация на исторически забележителности, храмове и гробници. През 1994 година комплексът от паметници, посветени на Конфуций е включен в списъка на ЮНЕСКО „Световно културно наследство”. В процеса на подготовката на тази кандидатура Кон Сянлин утвърждава ролята си на преносител на ценностите на своите прадеди.
Като изследовател в Института Конфуций при честите си пътувания по света, Кон Сянлин често е предизвикван да прави сравнение между културите и да тълкува наследството на философа в светлината на актуалните събития. За световната финансова криза, например той казва, че светът може да се обърне към идеите на неговия предшественик: „Ценностите са универсални - например в условията на пазарна икономика концепцията за реда и добродетелта заслужава повече подкрепа, отколкото алчността на банкерите от Уолстрийт.” Друга негова любима концепция е тази за хармонията – идея, прегърната и от китайското правителство в политическа програма. Кон Сянлин подчертава и мисълта на мъдреца, че „можем да бъдем в хармония, дори и когато сме различни”.
Във възраждането на интереса към наследството на Конфуций Кон Сянлин вижда тревогата на хората и на правителството от белезите на изгубените морални ориентири в процеса на пазарни реформи в Китай. „Днес много хора се фокусират върху материализма и губят устойчиви ценности”, казва той. За щастие много китайци проявяват интерес да изучават древните класически произведения като „Аналекти”. „Културата е фундаментът на просперитета на страната, казва той, „Ако Китай има амбицията да стане конкурентоспособен в световен мащаб, ние трябва да търсим решенията в казаното от прадедите ни".