Изложбата “Европа за България” в Братиславския замък
На 14 март2008г. в престижния западен салон на Братиславския замък e представена изложбата “Европа за България”.
Изложбата се организира по случай 130-та годишнина от Освобождението на България и преминава под патронажа на председателя на словашкия парламент г-н Павол Пашка. Организатори на изложбата са посолството в Братислава, Българския културен институт и Държавния културен институт към Министъра на външните работи.
На откриването присъстваха представители на словашки институции, дипломатическия корпус и българската общност в Словакия. Сред официалните гости бяха председателят на парламентарната Комисия по култура и медии Павол Минарик; държавният секретар на СлМВнР Олга Алгайерова; посланиците на Словения, Австрия, Франция, Хърватия, Украйна и Грузия; представители на посолствата на Русия, Сърбия, Румъния и Финландия; председателят на Сдружението на словаците от България; членове и приятели на българската земляческа организация; словашки културни дейци; заместник-ректора, преподаватели и студенти от университета “Коменски”; учители и ученици от СОУ “Христо Ботев”; участници във викторината за есе по случай 15-та годишнина от установяването на дипломатически отношения между България и Словакия.
В словото си посланик Огнян Гърков изтъкна родолюбивото дело на д-р Симеон Симов, събирал повече от 40 години географски карти, атласи, графюри и книги с данни за българските земи от началото на ІV-ти до края на ХІХ век.
Посочено беше, че изложбата е посветена на 130 години от Освобождението на България, годишнина която страната ни отбелязва с дълбока признателност към воините-освободители, българските въстаници, борците за национална свобода и обикновените българи, загинали за свободна България. Подчертана беше могъщата подкрепа на европейската и световната общественост, която е направила възможна Освободителната война през 1877-1878 г. Посланик Гърков посочи имената на най-ярките интелектуалци, журналисти и дипломатически представители на отделни държави, които са допринесли светът да научи за потушаването на Априлското въстание. Той изтъкна, че подобна международна кампания на солидарност, с активното участие и на Словакия, е извоювала миналата година свободата българските медици в Либия. В заключение посочи, че настоящата изложба помага да се разбере исторически заложената национална гордост на нас българите. Изложбата е и доказателство, че Европа никога не е отписвала България от своята карта.
Доцент Валериан Бистрицки от Историческия институт на Словашката академия на науките говори за историческите корени и съвременните проявления на приятелските отношения между народите на Словакия и България.
В електронното издание на в-к “СМЕ”, на страница “Култура”, от 14 март 2008г., под заглавие “БЪЛГАРИЯ ЧЕСТВА НАЦИОНАЛНИЯ СИ ПРАЗНИК С ИЗЛОЖБА В БРАТИСЛАВСКИЯ ЗАМЪК”, пише:
“Експозицията документира българските територии от ІІІ-ти до края на ХІХ-ти век. Най-старите фрагменти на гравюри са от годините 230-240, карти от годините 776, 1350, 1478, 1540 и други. Те напомнят историята на променящото се териториално разпределение. Художествена карта, представляваща владетел от 1550 г. изобразява границите на тогавашните държави в цяла Европа. На карта, нарисувана 39 години по-късно, вече са изобразени български градове и в съседни територии. Карта от 1802 г. показва и територии на националности на бившата ни обща държава „Czechi и Moravi“. Най-новата изложена карта е от българската паметна 1878 година и на нея можем да открием и Търнава, Тренчин, Микулаш и други словашки градове, разбира се в исторически наименования.
Мнозинството оратори на днешното откриване на изложбата оцениха дарението на Симов, състоящо се от 453 карти, 350 атласа, над 1000 книги и повечето исторически документи. България присъства във всичките. За нея колекцията има изключителна стойност и голямо значение и като потвърждаване на европейската идентичност. Също така тя е ценен документ на развитието на европейската картография и книжовен печат за период от 300 години, тя е дело на преславни европейски династии на картографи, издатели и гравьори. Картографско наследство на семейства, каквито са били напр. Hofmann, Sapson, Henryk Hondius, De la Tour, Tobias Konrad Lother и стотици европейски автори."