Участие на Държавния културен институт в честването на 147 години от създаването на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
На 10 декември Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ отбеляза своята 147-ма годишнина от създаването си със специална гостуваща изложба „Истории от глаголически времена“, предоставена от Държавния културен институт към Министерство на външните работи и Института за български език „Професор Любомир Андрейчин“ към БАН. Официални гости на събитието бяха директорът на Държавния културен институт г-жа Снежана Йовева-Димитрова, директорът на Българска телеграфна агенция г-н Кирил Вълчев, народният представител г-жа Росица Кирова, доц. Десислава Найденова от Кирило-Методиевския научен център при БАН, г-н Антон Александров от Института за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT, служители и библиотекари.
В своето приветсвие, директорът на НБКМ доц. д-р Калина Иванова благодари на служителите на библиотеката за всеотдайната им работа по опазване на националната памет, книжнина, слово и култура. Г-н Кирил Вълчев, който е и член на обществения съвет на НБКМ, на свой ред изтъкна богатата история на най-старата държавна институция и подчерта нейната значимост за българското общество през изминалите десетилетия.
Г-жа Йовева-Димитрова в своето поздравление открои отличното партньорство с НБКМ, като отбеляза, че това е втората мобилна изложба, с която Държавният културен институт се включва в годишната програма на библиотеката за честване на 1170 години от създаването на глаголицата под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова, след изложбата „Азбука и история“, която беше представена през месец април т.г. Тя изрази удовлетвореност, че тези проекти имат своето място и значимост в развитието на националната културна памет и потвърди пред ръководството на Националната библиотека готовността на ДКИ за разширяването на международното им партньорство. Изложбата е изработена по проект към МОН от екип на ИБЕ-БАН с автор проф. Явор Милтенов. Доц. Десислава Найденова, като съартор при изготвянето на изложбата, подчерта историческата значимост на скорошните научни открития, свързани с глаголицата, потвърждаващи нейната употреба най-рано до XV. век сл. Хр. Тя посочи, че глаголицата е била използвана не само при изготвянето на църковни текстове, но и на медицински такива и бележки от ежедневния бит и много други.