Изложбата „Азбука и история“ се откри в Националната библиотека
На 4 април в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) тържествено се откриха две документални изложби - „Азбука и история“ – част от програмата на Държавния културен институт към министъра на външните работи и „Св. Методий славянобългарски“ с архивни документи от фонда на библиотеката.
Събитието е посветено на отбелязването на 1140 години от успението на св. Методий и специален гост, под чийто патронаж се провежда бе г-жа Илияна Йотова – вицепрезидент на Р България, която отправи поздравление към многобройната публика – дипломати, професори, студенти.
На събитието от Държавния културен институт като съорганизатор присъства директорът Снежана Йовева-Димитрова и началник отдел Илиян Лолугов.
Тази година Националната библиотека започна да провежда редица събития под надслов „Година на глаголицата“, както отбеляза директорът на библиотеката в своето встъпително слово доц. Калина Иванова.
С своето официално обръщение вицепрезидентът Илияна Йотова посочи:
„Днес е голям ден за всички нас, защото ще обявим официално 2025 г. за година на глаголицата, заедно с Националната библиотека“ Тя отбеляза, че българите сме длъжни пред паметта на нашите първоучители, апостоли, да продължаваме знанието и познанието за тях. „Глаголицата е преди всичко онзи важен знак за всички нас за първата ни писменост, благодарение на което се сплотяваме като народ. Благодарение на тази писменост и по-късно на кирилицата, България и тогавашната голяма империя се превръща не само териториална, а и в духовна империя. Създава се цивилизация, устойчива и до днес за всички славянски народи. Превръщаме се в основа за грамотност на славянския свят, матрица за разпознаване на една богата духовност и култура“, каза вицепрезидентът.
През 2025 г. се навършват 1160 години от покръстването на българската държава. „Всъщност, този акт и създаването на писмеността са в основата на формирането на българската държавност“, добави тя и изрази благодарност към всички организатори за това събитие, както и към медийните партньори – БТА, БНР и БНТ.
За изложбата специално изказване направи проф. Аксииня Джурова - „Изложбата „Азбука и история“ представя ролята на азбуката в културната история на славянските народи и на писмеността като основа на историческата памет на човечеството. Ние не знаем кой и кога за първи път е трансформирал ефимерната човешка реч в система от графични знаци, с които да я увековечи и спаси от забрава. По силата обаче на историческата случайност славяните са сред малкото народи, които не само знаят кога е изобретена тяхната азбука, но познават живота и делото на нейните създатели – солунските просветители и славянски апостоли Константин-Кирил Философ и Методий, на когото тази година отбелязваме 1140 години от успението. На техния духовен подвиг е посветена тази изложба. Тя е и опит да разкрием значението на писмеността за съхранението на националната идентичност и за културното взаимодействие между славянските народи“. Заедно с проф. Казимир Попконстантинов тя е консултант на експозицията „Азбука и история“, а автор е проф. Вася Велинова.
„В 24 табла пред любознателната публика са представени етапите от развитието на двете славянски азбуки – глаголицата и кирилицата, и ключовото място на Първото и Второто българско царство в оформянето на кирилицата като общославянска писмена система през Средновековието. Специално внимание е отделено на факта, че без глаголицата усъвършенстването на кирилицата до пълноценна славянска азбука е било немислимо“, обясни проф. Джурова. Експозицията се представя съвместно с Държавния културен институт към министъра на външните работи, с центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и фондация „Елена и Иван Дуйчеви“.
В другата изложба „Св. Методий славянобългарски“, могат да бъдат видени документи, свързани с паметта и значението на св. Методий за българския народ и славянския свят. „Единият документ е ръкопис от 13 век, първа половина, който представлява изборен апостол и съдържа четива, славословия, части от службата за св. Методий, изписана от Константин Преславски. Другият документ е „Стематография“ на Христофор Жефарович. Книгата е част от политическия проект на печкия патриарх Арсений IV Йованович за освобождение на славянските народи. Там Методий е подреден до архиепископ Сава Сръбски. Всички духовни и светски лица, които са представени в „Стематография“ имат за цел да обединят славянските народи, да им дадат кураж и сили да въстанат срещу своите поробители“, обясни пред БТА авторката на експозицията д-р Бояна Минчева, ръководител на направление „Опазване на ръкописно-документалното наследство“ в Националната библиотека.
Изложбите могат да бъдат разгледани до 14 април.