Документална фототипна изложба за писателя от Босна и Херцеговина Исак Самоковлия се откри в Историческия музей в Самоков
По повод отбелязването на 80-годишнината от спасяването на българските евреи в Историческия музей – гр. Самоков бе подредена фототипна експозиция за Исак Самоковлия - един от най-известните босненски писатели.
Изложбата за първи път се представя в България и илюстрира любопитния житейски път на този голям писател, създавайки културен мост между двете държави. Тя е дело на Музея на литературата и сценичните изкуства на Босна и Херцеговина и се осъществява с активното съдействие на Държавния културен институт към министъра на външните работи и посолството на Република България в Босна и Херцеговина, по покана на Община Самоков и Историческия музей в града.
Директорът на Държавния културен институт Снежана Йовева – Димитрова в своето приветствие подчерта, че идеята за изложбата се е родила още миналата година когато в Сараево гостува представителната изложба от художествения фонд на МВнР „Дипломация и изкуство“, след месеци подготовка, изложбата е факт на правилното място, в град Самоков, от където е тръгнала и историята на автора. „Именно такава е задачата и ролята на института - да създава възможност за комуникация и да бъде реален инструмент за културна дипломация, съвместно с екипа на посолството и другите партньори. Ние успяхме заедно да организираме изложбата и да срещнем активно взаимодействие на Община Самоков и Историческия музей в града“, добави тя.
"Преди осемдесет години нашите предци са проявили доблест и смелост, запазвайки живота на 50 000 български граждани от еврейски произход. Всички тези знайни и незнайни достойни българи ще останат символ на основни морални принципи като хуманност и толерантност“, каза в словото си представителят на българското посолство в Сараево Никола Николов. Той добави, че всички тези българи са вярвали в силата и доброто. Николов благодари на организаторите за изложбата, както и на Жела Георгиева, която е преводач на единствената книга у нас "Хамалинът Самуел" - сборник с разкази на босненския писател Исак Самоковлия.
Жела Георгиева каза, че винаги, когато идва в Самоков, се сеща за Сараево. "Някак си свързвам Самоков като една малка частица от Сараево, защото градът също е бил многоетнически". Тя добави, че еврейската култура в Сараево е жива, защото евреите са допринесли за културното богатство, което има Босна и Херцеговина.
Исак Самоковлия е роден на 3 септември 1889 г. в гр. Горажде, на около 70 километра източно от Сараево, в търговско семейство на сефарадски евреи. Името му, което буди любопитство, идва от произхода на неговите предци – братята Барух, дребни търговци, които напускат Самоков през 1860 г. и се установяват в Травник. Там братята Барух непрекъснато разказват за родния си край с носталгия и любов и затова местните хора започват да ги наричат Самоковлиите.
"Исак Самоковлия е лекар по професия и писател по призвание. Превръща се в национален писател за Босна и Херцеговина, от ранга на нашите автори Иван Вазов, Йордан Йовков и други творци“, каза за БТА директорът на музея в Самоков д-р Веселин Хаджиангелов. Той посочи, че родителите на писателя се изселват от Самоков още в края на деветнадесети век и заминават да живеят в Сараево, където имало голяма еврейска общност.
Пътят му в литературата започва късно. Пише на сръбски език. Първата му книга с разкази "От пролет до пролет" излиза през 1929 година, в която описва живота на бедните сараевски евреи - занаятчии, обикновени работници. Тогава той е на четиридесет години. Наред с работата си като лекар, Исак Самоковлия започва да публикува свои разкази, често представящи ежедневието на еврейската общност в Сараево. Самият той казва: „Пишех предимно през нощта. Когато свършвах медицинската работа, се хвърлях в литературата. И това беше най-голямото удоволствие за мен“.
Исак Самоковлия превежда произведения на еврейски автори и пише статии за списание "Еврейски живот". По-късно излизат сборниците му с разкази "Хамалинът Самуел" (1946), "По следите на живота" (1948), "Разказ за радостите" (1953). В голяма част от тях той описва различни човешки съдби, с които се е срещал в работата си като лекар. Дъщеря му Миряна разказва за начина му на писане: "Той пишеше бавно и търпеливо. Изтриваше и добавяше изречения, много упорито, докато накрая остане доволен от написаното". Критиците го определят като майстор в изграждането на образите, на диалога с тънък усет за детайла. Писателят Иво Андрич казва за него, че е забележителен писател на сефарадската общност на Босна и Херцеговина.
Сред присъстващите на събитието в Самоков бяха посланикът на Босна и Херцеговина в България Здравко Бегович, представителят на българското посолство в Сараево Никола Николов, гости – делегация от Музея за театрално изкуство и литература в Сараево – автори на изложбата, директорът на Държавния културен институт към министъра на външните работи Снежана Йовева - Димитрова, кметът на Община Самоков Владимир Георгиев, заместник – кметовете на Общината, културни дейци и гости на града.
Изложбата може да бъде разглеждана в Историческия музей – Самоков до 20 май.