Българските букви в Будапеща 2020
На 19 октомври – Денят на Българо-унгарското приятелство, министърът на външните работи г-жа Екатерина Захариева откри арт-инсталацията „Българските букви в Будапеща 2020“ в парка на Унгарския национален музей. Инициативата се реализира в рамките на отбелязването на 100-годишнината от установяването на дипломатически отношения между двете страни.
„Българските букви“ съчетава поезия и типография в градска среда, за да създаде нови места за четене и срещи на открито. Под формата на оригинални пейки в красивия парк на една от най-емблематичните културни институции в Будапеща, ще бъдат експонирани за около месец букви от кирилицата, които нямат графичен еквивалент в латинската и гръцката азбуки. Това са буквите Б, Д, Ж, З, Ч, Ц, Щ, Ъ, Я. Всяка буква-пейка е свързана с избрани произведения – в превод на унгарски, на някои от най-значимите съвременни български поети: Георги Господинов, Екатерина Йосифова, Иван Цанев, Марин Бодаков, Мирела Иванова, Петър Чухов, Пламен Дойнов, Силвия Чолева.
Проектът „Българските букви в Будапеща 2020“ се реализира от Посолството на Република България в Унгария, Българския културен институт в Будапеща и Държавния културен институт към Министъра на външните работи на Република България, в партньорство с Унгарския национален музей.
„Българските букви“ е пътуваща експозиция на Фондация „Прочети София“, България, с екип: Тодора Радева (куратор и продуцент), Кирил Златков (художник), Иван Иванов (архитект). Типографията на буквите-пейки използва шрифт „Комета“ с автор: Кирил Златков.
През 2018 г. арт-инсталацията се появи за първи път в София, през 2019 г. гостува в Париж и Рабат, а през лятото на тази година - в Берлин. Кирилицата е третата официална азбука в Европейския съюз след латинската и гръцката азбука. Тя се използва от над 300 милиона души в повече от 10 държави. Появява се през IX век, няколко години след глаголицата – азбуката, създадена от светите братя Кирил и Методий. Смята се, че е дело на свети Климент Охридски - един от техните ученици, посрещнати и спасени в България в края на IX век, след прогонването им от Великоморавия. От България кирилицата е разпространена сред другите славянски народи и претърпява редица промени преди да достигне до нас в днешния си вид.
Снимки – Български културен институт - Будапеща