Изложба с карти от Западното Черноморие e представена в Истанбул за 3 март
С изложбата „МОРЕТО СБЛИЖАВА ВСИЧКО ДАЛЕЧНО“ – представяща 33 стари карти и гравюри от Западното черноморско крайбрежие – ще бъде отбелязван Националния празник на България – 3 март в Истанбул, Република Турция. Инициативата е на Държавния културен институт и Генералното ни консулство на България в Истанбул. Изложбата ще бъде експонирана в зала на „Шератон“, като събитието ще бъде открито от чл.кор.проф.дин Иван Илчев – ректор на СУ „Климент Охридски“.
Сред поканените са членове на дипломатическия корпус в града, представители на местните власти, на академичната общност и интелектуалните среди, бизнесмени, цариградски българи, журналисти и др.
Представителната експозиция „МОРЕТО СБЛИЖАВА ВСИЧКО ДАЛЕЧНО“ е създадена с подкрепата на Държавна агенция „Архиви“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Община Приморско и „Приморско клуб“ ЕАД. Изпълнител на проекта е Международният търговски и културен център – ГЕОПАН, Бургас.
ЗНАНИЕТО Е ПЪТ КЪМ РАЗБИРАНЕТО
СЛОВО на чл. кор проф. дин ИВАН ИЛЧЕВ - ректор на Софийски университет „Кл.Охридски” при отриването на изложбата „МОРЕТО ОТКРИВА ВСИЧКО ДАЛЕЧНО” на 3 март 2015 г. в Истанбул, Република Турция
Уважаеми господин генерален консул на Република България, Ваши превъзходителства, драги сънародници и гости,
Позволете ми да Ви поздравя с националния празник на Република България, държава, основана преди повече от 13 столетия на европейския континент. Приятно ми е, че отбелязваме тази дата с откриването на изложбата „Морето сближава всичко далечно“. Изложбата от 33 стари карти на Западното Черноморие бе създадена от Международния търговски и културен център - ГЕОПАН, Бургас, с подкрепата на Държавна агенция „Архиви“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Община Приморско и „Приморско клуб“ ЕАД, а представянето й тук е резултат на усилията на Държавния културен институт при МВнР и Генералното ни консулство в Истанбул.
Вече повече от седем века българи и турци живеят един до друг - къде в конфликт, къде в сътрудничество. И е радващо, че през последните десетилетия двата народа и двете държави вървят все по-уверено по пътя на взаимното сътрудничество. Не зная доколко си даваме сметка, но през по-голямата част от последните две хиляди години територията, която сега се споделя от балканските народи е била част от едно културно-историческо и икономическо, а нерядко и политическо пространство - Римската, Византийската, Османската, Австро-унгарската империи. Сега по-голямата част от Балканите е обединена в рамките на Европейския съюз, към който се стреми и Република Турция. Вековете съвместно, нерядко бурно и конфликтно съжителство са оставили в нашия регион мешавина от етноси и религии. Осъдени сме да живеем заедно като уважаваме различията между нас. Тези столетия са време на взаимовлияния - в културата, в езика, в архитектурата, та дори в кухнята.
На път за Истанбул четях дисертация за история на храната тук, която достатъчно убедително показва, че едва ли може да се говори за турска, гръцка, българска национална кухня, а по-скоро за източно-средиземноморска, с определени регионални предпочитания. За Република Турция България е непосредствена граница и най-пряк път към ЕС.
За България Република Турция е един от най-големите ни контрагенти в търговията - и като износ, и като внос. Трябва да се познаваме по-добре - на страниците на българските вестници често новините от Китай или екзотична Африка са повече от тези за съседите ни. Но едва ли има европейски народ, който да познава по-добре турците от българите, а знанието е път към разбирането.
СУ „Св. Климент Охридски“, чийто ректор имам чест да бъда, работи добре с турски университети, привличаме и се надяваме да привличаме повече и по-добри турски студенти. Някои университети у нас го правят предимно, водени от финансова изгода, ние, защото тези млади хора са най-добрите посредници между нашите два народа. Членове сме на Асоциацията на балканските университети, чийто председател през 2015 г. е ректорът на Тракийския университет в Едирне, а през 2016 г. ще бъде моя милост. Активен член на асоциацията е Истанбулския университет, с който имаме подписана обширна програма за сътрудничество, в която влиза и съвместна история на българите в Истанбул и създаване на Балкански център за донорство, който ще позволи да бъде спасен живота надявам се на много хора. И да завърша с един исторически пример. През 1904 г., млад българин от Македония напуска страната, където българи убиват турци, турци убиват българи, българи убиват гърци, гърци убиват българи, българи убиват сърби, сърби убиват българи, а албанците вилнеят наред, за да се пресели в Съединените щати. Намира си работа някъде в Северна Дакота на строежа на железопътна линия и на гарата го посреща негов съселянин. Първият въпрос на новодошлия е: „Тук има ли някой от нашите?“ За да го успокои, домакинът му казва: „Много сме - петима българи, трима турци, двама гърци, двама албанци и двама сърби“. Та историческото развитие на това осъзнаване на единното културно-историческо пространство е отразено в показаните тук карти, за които може повече да говори мозъка, сърцето и ръцете на тази идея г-н Пейков от ГЕОПАН.
СЛОВО на чл. кор проф. дин ИВАН ИЛЧЕВ - ректор на Софийски университет „Кл.Охридски” при отриването на изложбата „МОРЕТО ОТКРИВА ВСИЧКО ДАЛЕЧНО” на 3 март 2015 г. в Истанбул, Република Турция
Уважаеми господин генерален консул на Република България, Ваши превъзходителства, драги сънародници и гости,
Позволете ми да Ви поздравя с националния празник на Република България, държава, основана преди повече от 13 столетия на европейския континент. Приятно ми е, че отбелязваме тази дата с откриването на изложбата „Морето сближава всичко далечно“. Изложбата от 33 стари карти на Западното Черноморие бе създадена от Международния търговски и културен център - ГЕОПАН, Бургас, с подкрепата на Държавна агенция „Архиви“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Община Приморско и „Приморско клуб“ ЕАД, а представянето й тук е резултат на усилията на Държавния културен институт при МВнР и Генералното ни консулство в Истанбул.
Вече повече от седем века българи и турци живеят един до друг - къде в конфликт, къде в сътрудничество. И е радващо, че през последните десетилетия двата народа и двете държави вървят все по-уверено по пътя на взаимното сътрудничество. Не зная доколко си даваме сметка, но през по-голямата част от последните две хиляди години територията, която сега се споделя от балканските народи е била част от едно културно-историческо и икономическо, а нерядко и политическо пространство - Римската, Византийската, Османската, Австро-унгарската империи. Сега по-голямата част от Балканите е обединена в рамките на Европейския съюз, към който се стреми и Република Турция. Вековете съвместно, нерядко бурно и конфликтно съжителство са оставили в нашия регион мешавина от етноси и религии. Осъдени сме да живеем заедно като уважаваме различията между нас. Тези столетия са време на взаимовлияния - в културата, в езика, в архитектурата, та дори в кухнята.
На път за Истанбул четях дисертация за история на храната тук, която достатъчно убедително показва, че едва ли може да се говори за турска, гръцка, българска национална кухня, а по-скоро за източно-средиземноморска, с определени регионални предпочитания. За Република Турция България е непосредствена граница и най-пряк път към ЕС.
За България Република Турция е един от най-големите ни контрагенти в търговията - и като износ, и като внос. Трябва да се познаваме по-добре - на страниците на българските вестници често новините от Китай или екзотична Африка са повече от тези за съседите ни. Но едва ли има европейски народ, който да познава по-добре турците от българите, а знанието е път към разбирането.
СУ „Св. Климент Охридски“, чийто ректор имам чест да бъда, работи добре с турски университети, привличаме и се надяваме да привличаме повече и по-добри турски студенти. Някои университети у нас го правят предимно, водени от финансова изгода, ние, защото тези млади хора са най-добрите посредници между нашите два народа. Членове сме на Асоциацията на балканските университети, чийто председател през 2015 г. е ректорът на Тракийския университет в Едирне, а през 2016 г. ще бъде моя милост. Активен член на асоциацията е Истанбулския университет, с който имаме подписана обширна програма за сътрудничество, в която влиза и съвместна история на българите в Истанбул и създаване на Балкански център за донорство, който ще позволи да бъде спасен живота надявам се на много хора. И да завърша с един исторически пример. През 1904 г., млад българин от Македония напуска страната, където българи убиват турци, турци убиват българи, българи убиват гърци, гърци убиват българи, българи убиват сърби, сърби убиват българи, а албанците вилнеят наред, за да се пресели в Съединените щати. Намира си работа някъде в Северна Дакота на строежа на железопътна линия и на гарата го посреща негов съселянин. Първият въпрос на новодошлия е: „Тук има ли някой от нашите?“ За да го успокои, домакинът му казва: „Много сме - петима българи, трима турци, двама гърци, двама албанци и двама сърби“. Та историческото развитие на това осъзнаване на единното културно-историческо пространство е отразено в показаните тук карти, за които може повече да говори мозъка, сърцето и ръцете на тази идея г-н Пейков от ГЕОПАН.